Цените на жилищата в Швейцария продължават да се покачват въпреки признаците за забавяне на някои сегменти на пазара, според тримесечния бюлетин на Швейцарската централна банка (Swiss National Bank), цитиран от онлайн изданието Global Property Guide.
Данните показват, че през годината до края на второто тримесечие на 2013 г. цените на апартаментите, обитавани от собствениците им, са се повишили с 4,9% (или 5,3% в реално изражение) в сравнение с ръст от 4% през второто тримесечие на 2012 г.
Еднофамилните жилища са поскъпнали с 5,5% (5,9% в реално изражение), а при апартаментите под наем ръстът на цените е с 3,2% (3,7% в реално изражение) за старите сгради и 1% (1,4% в реално изражение) за новите.
Един от факторите е по-големият брой имигранти, които идват в страната и засилват търсенето на жилища. Между 2007 и 2011 г. нетната миграция към страната е достигнала 365 500 души.
Друг фактор, е че след срива на жилищните цени в други държави гражданите и жителите на страната преместиха инвестициите си обратно на сравнително стабилния местен пазар. Освен това има силно търсене поради ниските ипотечни лихви и ниските нива на неусвоените площи (около 0,96% от всички жилищни запаси към юни 2013 г.).
От 2000 г. до 2012 г. швейцарският жилищен пазар отчете увеличение на цените на жилищата, обитавани от собтвениците им, с 67,4% (54% в реално изражение), с 44,9% (33,6% в реално изражение) за еднофамилните жилища и с 44% (32,7% в реално изражение) за апартаментите под наем в стари и нови сгради.
Дали цените не нарастват твърде бързо и до твърде високи нива? Според индекса на USB, измерващ риска от балон на швейцарския пазар на имоти, през третото тримесечие той е намалял, въпреки че обемът на ипотечните заеми се е увеличил с 4,3% на годишна база, а жилищата продължават да са надценени.
Филип Кауфамн от Credit Suisse вижда три фактора, които предпазват швейцарския жилищен пазар от прегряване: сравнително ограниченото разпространение на спекулативните сделки; фактът, че много институции ограничиха кредитирането на фона на по-строгия мониторинг и засилващите се рискове; липсата на свръхпредлагане на жилищни имоти, поне за момента.