Нарастващите цени на бизнес имотите в САЩ позволяват на банките да се прочистят от купищата лоши офис сгради, търговски центрове, хотели и други имоти, които с неохота поеха по време на финансовата криза. Това на свой ред помага на банките да се заздравят и прехвърля хиляди имоти в ръцете на нови инвеститори, които им вдъхват живот, пише в свой анализWall Street Journal.
Още по-важно е какво не се случи. С нарастването на обема на лошите заеми и принудително иззетите имоти в балансите на американските банки, регулаторните органи започнаха да се тревожат, че бизнес имотите ще последват съдбата на жилищата и ще нанесат пореден силен удар върху икономиката. През 2012 г. лошите бизнес имоти достигнаха пик след кризата от 146 млрд. долара, сочат данни на изследователската компания Trepp LLC.
Банките отчетоха огромни загуби, а много от тях фалираха заради лошите заеми за имоти, отпуснати по време на годините на бума. Проблемът обаче се оказа още по-лош от очакваното, до голяма степен поради факта, че банките решиха да не продават лошите си заеми и имоти под възбрана в най-тежките дни на кризата, а стойностите отскочиха от дъното по-бързо от очакваното, коментират експерти.
Банките вече са съкратили обема на лошите заеми и иззети имоти в балансите си до 60 млрд. долара чрез разпродажба на активи или предоговаряния с кредитополучателите. Само при бизнес имотите през второто тримесечие петте най-големи банки в САЩ са намалили активите си до 1,7 млрд. долара в сравнение с 3,5 млрд. долара в средата на 2010 г.
В същото време в сектора на недвижимите имоти стабилната продажба на лошите активи от страна на банките даде тласък на един нов вид строители и инвеститори. Докато зад сделки със скъпи лоши активи като Worldwide Plaza в Манхатън стоят магнати и институции, повечето разпродадени имоти са отишли в ръцете на дребни инвеститори, имигранти и други малки играчи, споделят брокери.
Банките са най-големите собственици на дългове за бизнес имоти, като на тях се падат 1,1 трлн. долара от общите ипотеки за бизнес имоти за 2,1 трлн. долара. Много от тях решиха да не продават имотите в балансите си и лошите заеми в ранните години на кризата, тъй като искаха да избегнат евентуално повторение на ситуацията от началото на 1990-те г., когато кредиторите разпродаваха активи с огромна отстъпка, а само след няколко години цените се възстановиха.
Стратегията този път да се задържат и удължат лошите кредити, вместо да се продават, бе критикувана от някои експерти. Сега обаче много от тях признават, че ходът е бил умен.
През 2009 г. кредиторите поемаха загуби от 70 до 80% при продажбата на рискови активи, твърди управляващият директор на Trepp Матю Андерсън. Сега отстъпките варират между 30 и 40%.