Плановете за строителство в парка Гези в Истанбул, които доведоха до протест, прераснал в антиправителствени демонстрации, положи основите на една важна промяна. Бунтовете със сигурност не са положителен аспект от визитката на страната пред чуждите инвеститори, но със сигурност ги накара да се замислят повече за хаотичната система на планиране – един от негативните аспекти на местния пазар, пише Ройтерс.
Въпреки че Турция получи висок кредитен рейтинг и строителството е във възход, инвеститорите буквално стъпват по тънък лед заради непрозрачния пазар и вече го осъзнават. “И в други страни има бунтове, но тези в Турция са различни”, коментира и фонд мениджър, който управлява активи за над 5 млрд. евро, пожелал анонимност.
Мурат Ергин, управляващ директор на компанията за имоти Kuzeybati, предупреждава, че на места страната страда от свръхзастрояване. На фона на 2 млн. кв. м молове в строеж в Истанбул решението да се застрои част от парка Гези с още един търговски център, луксозни апартаменти и пешеходна зона, която да ги свързва с пл. Таксим, се оказа своеобразна бомба.
За сравнение, във водещите европейски градове в момента в процес на изграждане са 1,3 млн. кв. м съвременни търговски центрове по данни на консултантската компания CBRE, посочва агенцията.
Липсата на контрол предизвика вълна от строителни недомислици, “родени” в екстаза на мащабната конкуренция на един развиващ се и обещаващ пазар. The Trump Towers и моловете Sapphire and Carousel буквално се задушават от гъсто настроените нови сгради около тях. Тенденцията за мащабно строителство на търговски центрове пък доведе до закриването на 24 мола в последните 2 години, отбелязва информационната агенция.
“Мисленето е, че щом можеш да построиш мол на пет етажа, който да струва повече от един автомобилен шоурум, значи оттук насетне строиш само молове”, коментира и експерт от глобална консултантска компания, пожелал анонимност.
Няколко смели инвеститори “поведоха хорото”, като построиха съвременни търговски центрове заради по-младото поколение, пренесло европейските навици за пазаруване в родината. Така от 2000 г. насам моловете в страната растат с геометрична прогресия и от само 46 вече са над 300. Инвеститорите са привлечени от високата доходност – около 8%, която обаче не винаги се материализира.
Чуждите инвеститори, които търсят сигурен доход от наем, ще се замислят не само преди да навлязат на пазара на търговски площи в Турция, но и на пазара на офиси, допълва информационната агенция. В Европа обикновено фондове и други компании инвестират в цели сгради, докато в Турция строителите са собственици и продават етаж по етаж.
“Това е донякъде обяснимо - без никакви купувачи местните предприемачи не могат да генерират печалби, необходими за изграждане на активи от инвестиционен клас, но е рисковано", посочва още един анонимен източник на агенцията, запознат с турския пазар.
На пазара на бизнес имоти в Турция навлязоха сериозни играчи, като сингапурския държавен фонд и американския гигант Blackstone. Тяхното присъствие изглежда е “приспало” бдителността на някои по-малки инвеститори, но само времето ще покаже дали смелостта им е била оправдана.
15:34 | 11.09.22 г.