В известен смисъл офисът на Йосуан Креспо прилича на всеки друг, който бихте могли да откриете в Ню Йорк, Лондон или Токио, пише AP. От тавана висят лъскави плакати на популярни имоти, потокът от купувачи и продавачи е непрекъснат и се чува постоянното тракане на компютърни клавиши.
Седалището на Креспо в модерния квартал Ведадо в центъра на Хавана обаче всъщност крие друга действителност. Единствената връзка на компютъра с интернет е бавна, а самият Креспо много внимава и твърди, че не е брокер, тъй като тази професия е технически незаконна.
От година и половина, когато президентът Раул Кастро легализира частните продажби на жилища за първи път от петдесет години насам, в Куба се оформя един понякога странен пазар на имоти.
Въпреки че търговията с жилища в момента е законна, хората, които събират продавачите и купувачите, не са. Правителството все още предстои да изпълни обещанията си да легализира брокерите, повечето от които продължават да работят в сянка.
Креспо заобикаля забраната, като работи като лицензиран компютърен програмист и фотограф и помага на клиентите си да публикуват обяви за имотите си в уебстраници, произвежда плакатите за продажбата, които висят в офиса му, и предлага дигитални фотографски услуги на продавачите. Той твърди, че не взема комисионна.
Официалните му тарифи са само няколко долара. По думите му всеки ден в офиса му влизат по 30-40 клиенти, а фирмата му в момента има 2 500 обяви и е помогнала за продажбата на 250 имота от откриването й през януари.
На пазара все още няма и работеща ипотечна система, достъпни начини за реклама на потенцианите продажби и най-важното - средна класа, разполагаща със средства, за да купува.
Въпреки това продажбите се развиват с бързо темпо - през първите осем месеца след легализирането на пазара на имоти от Кастро през ноември 2011 г. са продадени 45 000 жилища.
Цените на най-елитните имоти са зашеметяващо високи - един от имотите, които Креспо рекламира в Хавана, е за последния етаж на къща в колониален стил с три спални и три бани, мраморни стълбища и изящна веранда за 250 000 долара - цяло състояние за страна, където средната заплата е 20 долара месечно.
Според икономистите и нелегалните брокери повечето от парите за покупките идват от чужбина, като много от тях се осъществяват под масата, не са защитени от закона и са в разрез със забраната чужденци да притежават имоти в Куба.
В Южна Флорида, където живее най-голямата кубинска общност в САЩ, има изобилие от случаи на хора, купуващи домове за семействата си на острова или пък използващи свои роднини като параван за собствените си покупки.
Според кубинските закони само постоянни жители на страната могат да купуват имоти, така че сделките с хора, живеещи извън нея, се осъществяват чрез пълномощници. Понякога парите се превеждат по банков път, а в други случаи се използват сметки в чужбина.
Според Мария Исабел Алфонсо - кубинка, живееща в Ню Йорк, много от новите имигранти от Куба са напуснали родината си по-скоро по икономически, отколкото по политически причини. Покупката на имот е начин те да запазят връзките си с острова.
Има и по-практични причини за хората, които не са напуснали Куба. Разведените двойки често са принудени да живеят под един покрив в продължение на години, а случаите на много поколения, споделящи един дом, са обичайно явление. Възможността за покупка и продажба на имоти дава на всеки повече опции.
Някои експерти предупреждават потенциалните купувачи да бъдат внимателни, тъй като пазарът на имоти в Куба далеч не е прозрачен. Те твърдят, че купуването от името на друг човек без законова защита е много рисковано, особено на фона на множеството сгради, които са в неизправност. Величествените къщи Хавана продължават да привличат големи суми, но цените за по-неугледните имот започват да изпадат в застой или дори да падат.
00:52 | 14.09.22 г.