През миналата година броят на новосъздадените проптех решенията в България е продължил да расте на фона на пандемията от COVID-19 в контраст с общата тенденция в региона на Югоизточна Европа. Това съобщи Силвия Павлова, основател на PropTech България, по време на международната конференция PropTech Bulgaria 2021 | The SEE Conference, в която участие взеха експерти в проптех сектора от страната ни и Югоизточна Европа.
Характерно за новопоявилите се проптех компании през миналата година е, че включват в проптех решението си и здравен аспект с цел създаване на сгради с по-здравословна среда например в контекста на COVID-19, уточни Павлова.
В третото издание на годишния доклад на PropTech Bulgaria за състоянието на проптех сектора у нас, публикуван през юни тази година, са обхванати 130 проптех компании, но към ноември броят им вече е 170. По този показател България е лидер в Югоизточна Европа, следвана от Словакия със 117 проптех решения. Общо в региона съществуващите проптех решения са над 500.
У нас почти половината (43%) от проптех компаниите са съсредоточени в сегмента на умните домове, сгради и градове, като 11 от тях са фокусирани върху умните домове, 8 са създали решение, свързано с умните градове, а четири – с умните сгради. Броят на българските проптех решения в този сегмент от проптех сектора продължава да расте и това според Павлова до известна степен се дължи и на европейската „Зелена сделка“ и произтичащите от нея усилия за създаване на умни домове, сгради и градове.
Заради търсенето на решения за умни сгради в България много компании за умни домове развиват портфолиото си, за да отговорят на търсенето. Пример за това е компанията MClimate, която е започнала като решение в областта на умните домове, но от две години оперира успешно и в сферата на умните сгради, каза Павлова.
Финансиране предимно със собствени средства
84% от българските проптех решения разчитат на собствени средства за финансирането си, а само 16 на сто са успели да привлекат външно финансиране. Половината от компаниите, които имат външно финансиране, разчитат на местни източници, 22% са успели да привлекат финансиране от чужбина, а 28% получават средства както от български, така и от чуждестранни източници, сочат данните на PropTech Bulgaria.
„Важна тенденция е, че финансирането става не толкова с привличането на рисков капитал като външен източник на средства, колкото чрез форма на сътрудничество с големи агенции за недвижими имоти, които инвестират в тях, използват решението им и участват като партньори в създаването на по-добри версии на софтуер например“, отбеляза Павлова.
Преди пандемията използването на предимно собствени средства за финансиране беше смятано за недостатък на българските проптех решения, но COVID-19 е превърнало това в предимство.
Данните на PropTech Bulgaria сочат, че почти 85% от българските проптех компании имат кешов буфер за период от три до 12 месеца, а малко над половината разполагат с парични резерви за повече от шест месеца. Над 50% от българските проптех решения имат кешов буфер, който би бил достатъчен за шест до 12 месеца.
„Тъй като българските проптех компании разчитат на собствени ресурси за финансиране и в по-малка степен на външни инвеститори, те се оказват по-подготвени да се справят с криза като сегашната“, коментира Павлова.
Над 70% от проптех компаниите у нас не са прибегнали до съкращаване на служители през миналата година, сочат още данните на PropTech Bulgaria. За сравнение над 60% от технологичните стартъпи на глобално ниво са били принудени да уволняват служители и да намаляват заплати, съобщи Павлова, цитирайки данни от доклада Startup Genome за 2020 г.
Коронаирусната пандемия обаче дава своето негативно отражение върху финансовото представяне на българските проптех комании, като 61,5% отчитат спад на приходите. Останалите близо 40 на сто съобщават, че няма промяна в търсенето или че то е нараснало. „Това означава, че проптех решението им е устойчиво на кризи“, посочи Павлова.
От 130-те компании, включени в доклада на PropTech Bulgaria за тази година, 109 са с установена централа в България, а осем са регистрирани във Великобритания. Останалите са регистрирани в други европейски страни. Компаниите с централа в чужбина също са с изцяло български екипи, които работят в страната ни, но заради привлечено външно финансиране, са установени в друга страна, обясни Павлова.
02:45 | 10.09.22 г.