Инвеститорите в имоти в София се насочват предимно към южните квартали и това се вижда по издадените разрешения за строеж. Рекордьори са районите „Витоша“, „Триадица“, „Студентски“, „Лозенец“, „Панчарево“. Но катализатор на инвестиционен интерес е и развитието на публичната инфраструктура, най-вече трасето на метрото. Квартали по протежението на третия лъч на метрото като „Левски Г“, „Овча купел“ и „Сухата река“ вече са достигнали пиковите нива от 2008 г. От квартал „Сухата река“ вече дори има жалби за презастрояване. Това каза главният архитект на Столична община Здравко Здравков по време на имотния форум BalRec, организиран от "Градът медиа груп".
Според Здравков се създава трайна тенденция инвеститорите да търсят проекти, които се намират на 400 до 600 метра от спирки на метрото, равняващи се на ходене пеша между 10 и 15 мин. Той очаква през следващия програмен период между 2021 и 2027 г. инвестициите в столичното метро да провокират инвеститорски интерес в районите „Левски Г“, „Слатина“ и НПЗ „Къро“, където има компактна държавна собственост – около 200 хектара, притежавани от министерствата на образованието, културата, младежта и спорта и отбраната. „След развитието на метрото тази територия и промишлените зони около „Слатина“ ще претърпят своя катарзис“, смята Здравков.
Той обърна внимание и на промените в строителството на сгради, свързани с повишените изисквания за енергийна ефективност, дебелина на топлоизолацията, качеството на дограмата. „Вече няма проекти с дебелина на топлоизолацията под 12 см например. Съответно себестойността на строителството е коренно различна от 2008 г., а цената на строителния продукт е еднаква. Затова смятам, че буферът срещу евентуален срив на пазара не би бил толкова голям като през 2009 г.“, посочи Здравков.
Между 2015 г. и 2020 г. в София годишно се изграждат между 15 хил. и 20 хил. жилищни единици. „Притеснителното в пазара е, че жилищният сегмент е основен и единственото обяснение е, че хората намират котва за депозитите си в имоти в София“, каза главният архитект. Той допълни, че през последните години столицата е привлякла големи инвеститори от цялата страна, които създават непрекъсната спирала на развитие.
„Довеждането на хора в града създава инвестиции, които на свой ред привличат нови хора и още инвестиции. Стига се до недотам здравословен процес на концентрация на население. За последните 10 години София механично се е увеличила с около 13 500 души. Но механичният прираст, който преди десетина години беше значително по-голям, през последните години е между 3000 и 4000 души годишно“, отбеляза Здравков.
Според главния архитект влиянието на публичната инфраструктура е значителен фактор за имотите. Той очерта някои от следващите стъпки на Столична община за развитието ѝ. Булевард „Рожен“ е изцяло отчужден и стартират процедури по търгове за строителство, общината е придобила собственост и върху булевард „Илиянци“, който е продължението на незавършен пътен възел на Северната скоростна тангента. „Така имаме обезпечени три връзки със Северна скоростна тангента – бул. „Рожен“, продължението на бул. „Илиянци“ и продължението на Източната тангента. Това ще промени трайно градската логистика заради близостта до Северната скоростна тангента и добрата връзка с четирите контактни магистрали“, смята главният архитект.
Работи се и по обезпечаването на някои от връзките на Софийски околовръстен път. До края на годината ще приключат процедурите по отчуждаването на трети градски ринг – трасето на бул. „Тодор Каблешков“ от ул. „Луи Аайер“ до бул. „Черни връх“ и бул. „Филип Кутев“ покрай „Черни връх“, зоопарка до „Симеоновско шосе“.
„Развитието на инфраструктурата е важно, защото все повече хора се ориентират към места с пешеходен и безопасен достъп. Концепцията за 15-минутен град спечели втори мандат на кмета на Париж Ан Идалго. Това е обща европейска политика в рамките на 15 мин да се осигурява цялата необходима социална, здравна, развлекателна инфраструктура и градски паркове“, изтъкна Здравков.
София обаче изглежда все още е далеч от тази концепция. До данни на главния архитект между 2012 до 2021 г. броят на автомобилите в София се е увеличил двойно. В същото време средната възраст на колите в столицата е 19 години и възникват въпроси за тяхното ползване на фона на усилията за намаляване на вредните въглеродни емисии.
Според Здравков зоните с качествена среда и близост до обекти на социалната инфраструктура и градски паркове ще запазят пазарната си стойност. В същото време при евентуална криза най-голяма пазарна стойност губят имотите по периферията без достъп до обществен транспорт, както се е случило в САЩ през 2007 г.
Затова главният архитект призова предприемачите да развиват повече проекти, свързани не само с извличане на максимална печалба, а и носещи придадена стойност за обитателите си в бъдеще и възможности за качествена среда не само в комплекса, а и в заобикалящата територия. Той съобщи, че по политиките за подобряване на средата са привлечени средства са около 273 млн. лв., а по всички европейски проекти Столична община е бенефициент на около 2 млрд. лв.
В новата Програма за София, която е качена сайта на Софияплан за обществени консултации до 1 ноември, се променя начинът на финансиране на проектите, като ще се търси финансиране на принципа на партньорски проекти, съобщи главният архитект. „Столична община си е поставила 14 стратегически цели, обслужени от 102 мерки, които като заработят в синхрон, ще дават повече точки на класираните проекти през следващите години“, каза Здравков. Все още няма методика за класиране от МРРБ, предстои планът да бъде приет от Столична община през ноември и да бъде внесен в регионалното министерство, уточни той.
„Новото за този период е, че финансираните проекти няма да бъдат насочени към Столична община. Финансиране през следващия програмен период ще могат да получават проекти, създадени от представителите на бизнеса, на неправителствени организации, предвидена е и възможност за партньорства между общините. Крайната цел е подобряване на средата, а не само на общата визия на града“, каза Здравков.
Той посочи, че през последните пет години е имало изключителен натиск от бизнеса всичко да се случва бързо, но изтъкна важността на създаването на качествени проекти. „В момента обекти могат да се продават на хартия, „на зелено“, или в още по-фрапантни случаи сградата да е продадена още преди проектът да е влязъл в Направление „Архитектура и градоустройство“. През пролетта обаче проектите може да получат по-голям хоризонт на развитие, така че да отговарят на изискванията към 2025 г. за енергийна ефективност, достъпна среда и качество на живот“, посочи главният архитект.
21:24 | 13.09.22 г.