Столична община абдикира от строителството на инфраструктура, а диалог с предприемачите липсва. Резултатът е половинчата градска среда и трудна предвидимост на строителните разходи. Това стана ясно по време на дискусията „Развитие на София за по-достъпни жилища“, организирана от имотния портал Imoti.net, част от Investor Media Group.
Според Георги Шопов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), Столична община има възможност да си осигури финансиране за изграждане на инфраструктура, но не го прави. „В цял свят общините печелят от изграждането на инфраструктура. В Индонезия, където започваме да строим, общинските власти вземат кредит за изграждането на инфраструктурата и в рамките на пет години го връщат с печалба от 120%. В Сърбия, където също имаме обекти, съществува комунална такса наред с таксата за строителното разрешение. С постъпленията от тях общините изграждат инфраструктура“, каза Шопов. Според него България е единствената страна в света, включително Африка и далечна Азия, в която на частен предприемач е позволено да изгражда инфраструктура. „Това е порочно и грозно, защото се прави на парче и непрофесионално, можете да го видите в „Манастирски ливади“, отбеляза Шопов.
Според арх. Иван Шишков, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Столична община се е забавила в цялостното развитие на районите с бурно строителство през последните години. „Беше ясно, че общината не може да извади едни пари и да изгради инфраструктура като за цял един град“, отбеляза той.
„Ако общината беше изтеглила кредит и изградила инфраструктурата на новите квартали като „Кръстова вада" и „Манастирски ливади", щеше да си върне парите двойно, защото щеше да създаде още по-търсена среда за строителство", каза Шишков. Той предлагал това решение от години на Столична община в качеството си на главен архитект на район „Триадица".
В момента общината подписва договор с предприемачите за изграждане на инфраструктурата. Те започват да строят на парче канали, водопроводи, тротоари, обясни Шишков. „В резултат имаме половинчата градска среда, а предприемачите трудно могат да си направят сметка колко ще им струва строителството и това е проблем“, изтъкна Шишков. Балансът между общината и предприемачите при строителството на инфраструктурата беше проспан през последните десет години, а можеше да бъде постигнат, смята заместник-министърът. Той призова диалогът да започне отново и да се мисли за по-рационално решение.
Георги Шопов изтъкна, че практиката предприемачите да изграждат инфраструктурата е несправедлива и за купувачите, защото плащат два пъти за инфраструктурата – първия път, защото предприемачът я е калкулирал в цената на имота, и втори път чрез данъци и ДДС върху сградата. „Накрая я получава на парче, грозна, кална и разкривена“, посочи Шопов и също призова за сериозен диалог със Столична община.
Заместник-кметът по строителството Ангел Джоргов призна, че през последните 20 години София е изостанала в районите с бум на жилищното строителство като „Кръстова вада“, „Манастирски ливади“, „Витоша“, „Симеоново“. „Опитваме се да наваксаме това изоставане и се стремим там, където е предвидено изграждането на нови жилищни комплекси, да се развива и инфраструктурата“, каза Джоргов. За целта през последните години са в ход няколко големи проекта, включително за вътрешния градски ринг и Източната тангента. „Основните финансови усилия на Столична община, свързани с отчуждителните процедури и проектирането, са насочени към тези квартали. Там има необходимост не само от пътна инфраструктура, а и от детски градини и училища, тъй като купувачите са предимно млади семейства с малки деца“, посочи Джоргов.
„София има тригодишен план за изграждане на детски градини и ясли. Работим успоредно с всички 24 районни администрации с цел да придобиваме терени, там където има възможност, отредени за детски градини и училища“, допълни заместник-кметът по строителството.
Георги Илиев, кмет на „Слатина“, даде пример и за по-нетрадиционно решение на проблема с детските градини в района му. „В случаите, когато върху даден имот има малка част общинска собственост, опитваме да говорим с инвеститорите на първия етаж от сградата да бъде построена детска градина, тя да е безплатна и да е компенсация към Столична община. Вече имаме два такива обекта“, каза той.
Джоргов припомни още, че Столична община има петгодишен план за подобряване на инфраструктурата в районите, които изостават с развитието ѝ. През първите месеци на 2022 г. ще стартира голям проект за 140 млн. лв. с европейско финансиране за изграждане на ВиК инфраструктура, която ще включва и голяма част от кварталите с бурно строителство през последните години. „Тази година, въпреки финансовите затруднения заради COVID кризата, успяхме да запазим бюджета от 2019 г. и 2020 г., надяваме се да запазим стойностите отпреди кризата и през 2022 г.“, отбеляза Джоргов.
Търсенето на жилища е по-голямо от предлагането
През последните 25 години търсенето в областта на жилищното строителство е по-голямо от предлагането, а през последната година тенденцията се засилва, каза Шопов. Причината според него е във все по-строгите административни изисквания.
През последната година се повишават и изискванията на клиентите. „Това се дължи на увеличаването на благосъстоянието на гражданите и тази тенденция ни кара да подобряваме качеството в проектирането и изпълнението“, посочи той. Според него ръстът на цените на жилищата е пропорционален на ръста на доходите на населението. В София с една средна месечна заплата могат да се купят 0,8 кв. м жилищна площ, колкото и през 1986 г., но тенденцията е показателят да намалява, призна Шопов. В големите европейски градове с една месечна заплата могат да се купят само 0,1 кв. м, допълни той. „В тези градове над 80% от хората живеят под наем заради високите цени на имотите. С рестрикциите и невъзможността за застрояване на нови територии в града отиваме към западноевропейския модел“, предупреди Шопов.
През последната година търсенето на апартаменти е нараснало с 30%, а цените са се увеличили с 12 на сто. Растат и изискванията на клиентите към размера на имотите и качеството на изпълнението – не само сградата, но и околната среда, инфраструктурата, наличието на детски градини и клиники наблизо. Затова най-голямо е търсенето на жилища в затворените комплекси, каза Шопов.
Според него, за да се организират цените на жилищата, така че да следват доходите и покупателната способност на гражданите да е добра, е необходимо да се либерализира режимът на издаване на строителни разрешения. В момента за издаването им са необходими между две и пет години.
12:37 | 12.09.22 г.