Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) създава работна група с цел промяна на спорния текст в Закона за устройство на територията (ЗУТ), който предвижда разрешение за строеж да се издава при задължително условие да има приложена улична регулация, съобщава министерството на сайта си.
Поправката беше приета тихомълком от парламента в края на януари и беше обнародвана в Държавен вестник в началото на март. МРРБ уточнява, че решението е взето заради „изразено несъгласие от кметове на общини и всички браншови организации, които имат пряко отношение към инвестиционното проектиране и строителния процес“.
Работната група ще разгледа всички предложения на съсловните организации и ще бъдат направени и други належащи промени в ЗУТ с цел да се отговори на обществения интерес, се казва още в съобщението.
В края на януари парламентът прие на второ четене поправката за уличната регулация наред с други промени в ЗУТ по предложение на Столична община и главния архитект Здравко Здравков. Тогава кметът на София Йорданка Фандъкова коментира, че с промяната се спира възможността в улиците да остават частни имоти и да се стига до прецеденти, като затваряне на улици или частни улици каквито случаи имало в квартали като „Витоша ВЕЦ Симеоново“, „Манастирски ливади“, „Малинова долина“, „Кръстова вада”. Според нея новото законово изискване гарантира и възможността след това улиците да бъдат изграждани.
Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в ЗУТ, което беше отхвърлено от парламента. В мотивите си държавният глава посочи, че новата уредба не съдържа достатъчно гаранции, че общините ще осъществяват процедурите по отчуждаване стриктно, в срок и в обществен интерес, а вместо това създава предпоставки да бъдат ограничени права на различни субекти. Радев критикува и част от внесените между първо и второ гласуване текстове.
Редица браншови организации в строителния сектор също се обявиха против промените. От Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) настояха за спиране на „порочната практика“ с постоянни кръпки в ЗУТ, който е променян над 90 пъти от началото на века, и настояха да се приеме изцяло нов закон, с който да се регулират отношенията между граждани, предприемачи, собственици на имоти, проектанти, строители и администрация.
Промените бяха критикувани от Камарата на архитектите в България (КАБ), според която общините, включително Столична община, са абдикирали напълно от прилагането на плановете за улична регулация, а голяма част от сроковете за прилагане на регулацията чрез принудително отчуждаване са изтекли. „Въвеждането на ограничението блокира застрояването, т.е. привличането на инвестиции и развитието на населените места. Възможен резултат е поставяне в безизходица на дребните собственици в полза на предприемачи с по-голям финансов ресурс. От тази гледна точка, забраната не решава проблема с транспортната инфраструктура в урбанизираните територии, а го задълбочава“, заявиха архитектите в отворено писмо.
Според браншовите организации дебатът за измененията в ЗУТ е бил политизиран заради внасянето на промени между първо и второ четене, липсата на обществено обсъждане и факта, че те не са били запознати с готвените корекции и допълнения.
Въпросът за промените в ЗУТ беше обсъден на среща в края на май между служебния министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова и представители на строителния бранш, на която тя обеща да се търси решение в рамките на следващия парламент.
МРРБ съобщава още, че ще бъдат обсъдени и ще се дадат предложения за промяна на предвидените срокове в Наредба 5 за техническите паспорти на строежите.
В края на април Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) изненадващо предложи крайният срок за изготвянето на техническите паспорти на старите сгради да се удължи с още две години до края на 2024 г., въпреки че дотогава твърдеше категорично, че предишният срок до края на 2022 г. няма да бъде удължаван.
Досега сроковете за изготвяне на технически паспорти са променяни три пъти, като основните мотиви бяха свързани с липсата на средства за съставянето на технически паспорти за съществуващи строежи. Това беше и основният мотив за новото отлагане.
Омбудсманът Диана Ковачева критикува Наредбата за техническите паспорти, като заяви, че тя ощетява гражданите, тъй като не е съобразена с възможностите им да плащат изискващите се разходи. В интервю за Bloomberg TV Bulgaria тя заяви, че „неколкократното удължаване на крайния срок за издаването им е показателно за системен проблем, който налага да бъде отново дефинирана ясна цел и потърсено друго, работещо решение за нейното осъществяване“.
Според Ковачева децентрализацията на процеса и възлагането на разходите изцяло на гражданите е практически нереалистичен подход, а преуреждането на материята задължително трябва да включва участието на публичните институции, както и финансиране от държавния бюджет или чрез други финансови механизми.
01:22 | 11.09.22 г.