Мариан Колев е основател и изпълнителен директор на "Хиполенд". Той е и председател на Управителния съвет на Българската ритейл асоциация, която обединява над сто представители на търговията на дребно у нас Мариан Колев завършва Немската езикова гимназия в Ловеч и Международни икономически отношения в УНСС в София. Работи в сферата на детските играчки от края на 90-те години на миналия век, когaто създава компанията „Феликс Тойс“. „Хиполенд“ е верига детски хипермаркети с 27 магазина в България и три в Румъния. Предлага продукти за отглеждането и възпитанието на детето от раждането му до 10-12-годишна възраст. „Хиполенд“ е създадена преди 15 години. В навечерието на новото отваряне на моловете разговаряме с г-н Колев за ефектите от второто затягане на мерките върху търговията на дребно, поведението на потребителите и, разбира се, плановете на "Хиполенд".
Г-н Колев, какъв беше ефектът на второто затваряне заради коронавируса у нас върху търговията на дребно? Компании от кои сегменти на пазара пострадаха най-тежко?
Ефектът от второто затваряне, за съжаление, беше по-негативен от първото по няколко причини. Основната е, че за голяма част от търговците на дребно декември е най-силният месец по отношение на оборотите им. Обичайно те са с три до седем пъти по-високи спрямо средното равнище през останалата част от годината. Първото затваряне между март и май беше в не толкова чувствителна за бизнеса част от годината и това е първият неприятен момент.
Другата специфика беше, че голяма част от затворените магазини в търговските комплекси тип молове са за мода, а както е известно, в модата има колекции два пъти в годината – зима и лято, и когато те не се продадат навреме, стават неактуални.
Българите са много в крак с модните тенденции, знаят какво е актуално в момента и кое вече не е. В резултат на второто затваряне голяма част от магазините, занимаващи се с мода, ще имат втора поредна колекция, която ще трябва да разпродават на по-ниски цени. Затова колегите, които се занимават с ритейл на модни стоки и аксесоари, са от най-пострадалите от второто затваряне.Търговските центрове отварят отново врати от понеделник. Предвид поведението на потребителите може ли да се очаква достатъчно бързо възстановяване на оборотите на търговците на дребно?
Ние имаме опита от първото затваряне, когато за някои изненадващо, за мен лично – не, след като бяха отворени моловете, не се получи струпване на хора и по-голям интерес с цел да се наваксат тези няколко месеца, в които потребителите нямаха възможност да пазаруват. Напротив, още от май, когато беше първото отваряне, до края на ноември, когато се случи второто затваряне, хората станаха много по-предпазливи и по-целенасочени в покупките си.
Броят на случайните покупки намаля драстично. Голяма част от хората влизат в магазините с ясната представа какво търсят и прекарват там много по-малко време, отколкото бяхме свикнали до края на 2019 г. Накратко, от място за развлечение и пазаруване моловете се превърнаха по-скоро в място само за пазаруване и то в по-голямата част от случаите при предварително взето решение какво ще се пазарува благодарение на онлайн каналите или препоръки на приятели.
Това според мен ще се повтори и след новото отваряне. Потребителите, които преди са предпочитали моловете, ще си останат вкъщи или ще продължат да пазаруват онлайн. Това беше тенденцията през цялата 2020 г. – отлив от физическите магазини в посока на онлайн пазаруването. Отново подчертавам, че тази тенденция беше в сила и през периодите, когато моловете бяха отворени.
Какво вещае това поведение на потребителите за оборотите на търговците на дребно?
Има различни прогнози. Никой не очаква ръстове, въпросът е колко големи ще бъдат спадовете, доколко те ще бъдат компенсирани от собствениците и управителите на магазините и колко от тях, за съжаление, ще трябва да затворят. Ние вече имаме индикации за магазини, които няма да отворят, независимо, че на моловете ще бъде разрешено да работят.
При първото затваряне също имаше такива магазини, но техният брой не беше голям. Ако се вярва на това, което споделят колегите, а ние общуваме с тях всеки ден, този път повече магазини няма да отворят врати или поне няма да го направят през първите седмици след отпадането на забраната за работа на търговските центрове.
Как оценявате подкрепата на държавата за бранша при първото и второто затваряне?
Фактът, че много малко фирми са се възползвали от мерките на държавата според мен еднозначно показва, че те не изглеждат адекватни за хората, които на теория трябва да са се наредили на опашка, за да ги използват. Другото направление, в което призовахме правителството да бъде малко по-активно в отвореното си писмо до премиера и министри от миналата седмица, е обещаната помощ на служителите в затворени магазини в моловете, пуснати в неплатен отпуск.
Тази помощ беше 24 лв. на ден за декември, а от януари тя вече стана 75% от реалното трудово възнаграждение на конкретния служител. Втората мярка е по-добра и показва някаква съпричастност на държавата с трудния период, през който преминават тези хора и техните семейства. Но не е нормално в края на януари все още да не са изплатени декемврийските пари. Чухме обяснения от социалния министър как има много работа и администрацията се задъхва, но това не е убедителен довод. Аз как не се задъхвам и до пето число на месеца всички мои служители са си получили заплатите? Когато обещаваме подпомагане, каквото има и във всички останали страни от Европейския съюз и в Европа изобщо, поне да бъде дадено навреме, защото някои от тези хора нямат „мазнинката“, за която премиерът често говори, и не им остава никакъв избор. Налага се да вземат кредити, за да оцелеят, а когато се стигне дотам, условията по тези кредити са опасни и неприятни за потребителите.
При нас малкото хора, които са се възползвали от опцията да бъдат компенсирани за неплатен отпуск, имат предложение да получат, ако желаят, безсрочен, безлихвен кредит от фирмата. Но доколкото ми е известно, голяма част от собствениците на компании за търговия на дребно, особено тези, които имат по два-три магазина и всички се намират в затворени молове, също срещат трудности с погасяването на кредитите си и издръжката на собствените си семейства. Те не биха могли да предложат подобен вариант на служителите си, което ще доведе до допълнително напрежение сред хората.
Преди второто затваряне докъде бяха стигнали преговорите между наематели и наемодатели в търговските центрове и как очаквате да се промени поведението им след повторното отваряне?
Голяма част от търговските центрове проявиха разбиране както в периода на първото затваряне, така и след него, тъй като очевидно оборотите бяха надолу и за повечето търговци на дребно беше трудно да плащат договорените наеми. С повечето наемодатели преговорите се случваха нормално, в дух на партньорство и без да се влиза в точните клаузи на договора. Имаше взаимно разбиране на ситуацията.
18:02 | 13.09.22 г.