Приходите от строителни разрешения в София - с 3,8 млн. лв. по-малко от очакваното

Приходите от строителни разрешения в София през тази година ще са с 3,8 млн. лв. по-малко от първоначалните предвиждания, съобщи заместник-кметът по финансите Дончо Барбалов. 

„В първоначалната корекция на бюджета намалихме нашите очаквания с 2 млн. лв., сега увеличаваме с още 1,8 млн. лв. предвижданото намаляване на приходите от строителни разрешения до общо 3,8 млн. лв. до края на годината. Към момента имаме 3,5 млн. лв. по-малко приходи от строителни разрешения. Сумата беше натупана през няколко летни месеца, докато през последните месеци се наблюдава леко стабилизиране на приходите и може би се касае за временно разколебаване на пазара“, каза Барбалов.

Спад има и в неданъчните приходи и средствата от приватизация. До края на седмицата в Столичния общински съвет (СОС) ще бъде внесена втора актуализация на бюджета на София за 2020 г., съобщи още заместник-кметът по финансите.

Предвиждат се допълнителни 4 млн. лв. за финансиране на транспортния сектор в столицата, който пострада най-тежко от кризата. „Тази година има по-малка продажба на превозни документи, тъй като няколко месеца пътниците в градския транспорт бяха силно намалели“, каза Барбалов.

Допълнителни средства в размер на 1,2 млн. лв. се предвиждат за улично осветление и маркировка.

„Правителството отдели тази година допълнителни средства за строителството на детски градини и ясли в София. Средствата са значителни и ще ни помогнат много в дългогодишните усилия на общината за премахване на дефицита на места. Предлагаме три нови сгради да бъдат включени в капиталовата програма за тази година – две нови в „Люлин“ и „Витоша“ и разширение на сграда в район „Възраждане“, съобщи Барбалов.

С отпуснатите средства от държавата продължава работата и по още осем детски градини, които са били включени в първоначалния бюджет за 2020 г., но реализирането им им е било под въпрос с оглед на изпълнението на приходната част от бюджета, допълни Барбалов. 

40% от БВП на страната идват от София

Столицата дава 40% от БВП на България, като 89% от добавената стойност в града идват от сектора на услугите, а останалите 11% - от промишлеността, съобщи Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Най-динамично развиващият се сектор от икономиката на София между 2016 и 2018 г. са информационните и комуникационните технологии, където е отчетен ръст от 44% и произведена продукция за 5,5 млрд. лв. Само в IT сектора за двете години са прибавени над 9000 работни места, а средната заплата достига 3500 лв., каза Ганев.

Бумът на имотния пазар в София се е отразил на сделките с недвижими имоти, които са отбелязали ръст от 52% между 2016 и 2018 г., и на строителството, където скокът е с около 30%.

През двата месеца на извънредно положение в София са загубени около 18 хил. работни места, но след края му се наблюдава затишие и дори през последните седмици се създават повече работни места, отколкото се губят, съобщи Ганев.

Блокадата заради коронавируса е спряла и туристическия поток към столицата. През януари и февруари София е била посетена от около 80 хил. туристи, като над половината са били чужденци. По време на извънредното положение туристите са намалели до 4000 на месец, от които под 1000 са чужденци. „Сега има известно възстановяване, което е по-бързо при българите, докато при чужденците то е по-бавно, като вероятно това ще продължи и през 2021 г.“, очаква Ганев.

През април броят на пътниците на летище София е намалял с 94% и с 88% през май. „И тук има известно възстановяване – преди пътниците са били над 500 хил. на месец, а сега са 250 хил.-300 хил. месечно“, каза той.

Два сценария за икономиката на София

ИПИ има два сценария за икономиката на столицата през 2021 г. Базовият сценарий, наречен „Лято 2020“, е по-лек и би се реализирал, ако ситуацията догодина е близка до тази от това лято – има пандемия, но мерките у нас са сравнително леки и без строги ограничения на стопанската дейност. При този сценарий ефектът върху бюджета на Столична община би бил ограничен – с по-малък ръст на приходите от основни местни данъци с едно наум за туристическия данък и такса тротоарно право и повишен риск при неданъчните приходи, отбеляза Ганев.

Негативният сценарий е „Пролет 2020“, или ситуация, която е близка до тази от пролетта – със строги мерки, ограничаване на стопанската дейност и продължително затворени детски градини. Това ще означава отлагане на плащания, въвеждане на облекчения и силно негативен ефект върху бюджета, който ще се отрази както при данъчните, така и при неданъчните приходи. При този сценарий неизбежно ще има актуализация на бюджета догодина, посочи Ганев. Той препоръчва да се планира в рамките на базовия сценарий, а при настъпване на негативния сценарий, бюджетът да се нагажда спрямо променената ситуация.

Според Лъчезар Богданов настоящата криза не се е превърнала във финансова за разлика от 2008 г. „Няма да имаме финансов шок, какъвто преживяхме тогава, и това е една от разликите, които отчитаме. Сега имаме срив във физическата активност. Помислете колко много хора можеха да дойдат на почивка в България това лято, нямаше ограничения, но не го направиха. Така че голяма част от ефектите, които търпим и които вероятно ще продължат и през 2021 г., са ефектите от доброволните ограничения“, отбеляза Богданов.

Прогнозите на ИПИ сочат, че тази година българската икономика ще отчете спад, а през 2021 г. ще има възстановяване, което обаче няма да е достатъчно, за да компенсира спада от настоящата година. Загубата на работни места през 2020 г. – между 70 хил. и 90 хил., ще бъде възстановена наполовина догодина.