Спадът в цените на недвижимите имоти в България няма да бъде толкова осезаем като в други държави, заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Лилия Горанова, ръководител на отдела за бизнес анализи и проучвания в SeeNews, по повод проучване сред 11 държави в Югоизточна Европа, сред които Албания, Босна, България, Армения, Косово, Сърбия, Словения, Румъния, Северна Македония.
Тя обясни, че значение за сектора у нас има банковата политика по отпускане на кредити.
"В момента икономическите перспективи са добри пред България. Но има риск да не успеем да не възстановим БВП от преди пандемията, ако не успеем да овладеем заразата. Но по притеснително е, че страната ни вече бива поставена в „червени списъци“, изтъкна Горанова.
Регионът на Югоизточна Европа (ЮИЕ) към момента е в добра позиция за справяне с кризата, която пандемията донесе. Имаме обиколка пред други по-развити икономики по различни причини, каза още анализаторът.
"В момента регионът губи битката в контролирането на коронавируса. Към 4-и август имаме 1231 активни случая на 1 млн. души средно за региона, докато в глобален мащаб това число е 781. В средата на юни 8 държави контролиха успешно заболеваемостта, а сега това успяват да направят само три - Хърватия, Словения и България", изтъкна Горанова.
Според нея България се движи близо до средните стойности със 719 активни случая на 1 млн. души.
По думите ѝ преди кризата консенсусът беше, че се очаква среден растеж на БВП в региона от 3.3% през 2020 и 2021 г. След това тези прогнози претърпяха драстична актуализация. В момента според актуализираните прогнози на МВФ и Световната банка е за спад с около 5%. След това през следващата година трябва да се върнем към растеж през 2021 г. между 4.7 и 5.8%.
"Словения е лидер във връзка с пакета от мерки, който е 13,4% от техния БВП за 2019 г. Средната стойност за региона е 5%, докато за Европа е 9,3%", уточни гостът. Сръбското правителството постави акцент върху монетарни мерки, намалявайки и основния лихвен процент", заяви Горанова.
На трето място се нарежда България с пакет от мерки в размер на 10,7% от БВП", посочи Горанова, като уточни, че повече от половината от това процентно изражение е предвидено за стимулриране и запазване ликвидността на банките.
"Не очакваме тези мерки да имат директен ефект върху икономиката", каза още експертът.
"Губещите сектори от кризата като туризъм и транспорт ще доведат до спад в данъчните плащания и до фискални рискове. Повечето от 11-те държави, които сме изследвали, ще успеят да възстановят БВП през 2021 г. до нивата от преди пандемията. 4 от тях обаче няма да успеят - Словения, Хърватия, Румъния и Черна гора", изтъкна Горанова.