60% от жилищния фонд в страната и близо 17% от нежилищния да бъдат обновени до 2050 г. - такава амбициозна цел си поставя проект за дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на сградния фонд до 2050 г., която е разработена от Министерството на енергетиката в сътрудничество с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Фонд мениджърът на финансови инструменти в България и с подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие. Очаква се това да доведе до спестяването на 7329 GWh енергия годишно, а необходимите инвестиции за периода от 2021 до 2050 г. възлизат на близо 26,8 млрд. лв. Проектът на стратегията е качен за обществено обсъждане до 10 август на сайта Strategy.bg.
Обновената площ до 2050 г. трябва да достигне 55,8 млн. кв. м, от които 48,3 млн. кв. м са жилищните площи. Спестените въглеродни емисии се очаква да бъдат 3,2 млн. тона, от които 2,7 млн. тона от жилищни сгради.
Стари сгради, небалансирано енергопотребление
Прегледът на жилищния сграден фонд и енергийното потребление у нас е показал, че той е енергийно неефективен. Една от причините за това е, че голяма част от жилищните сгради са построени в години, когато липсват нормативни изисквания за енергийна ефективност. По-конкретно над половината от обитаваните жилищни сгради са построени през периода 1960-1989 г., когато изникват повечето панелни и стоманобетонови сгради. 34% от обитаваните жилища са изградени преди 1960 г.
Само 7% от жилищните сгради у нас са построени между 1990 и 1999 г., а след 2000 г., когато влизат в сила завишени изисквания за енергийна ефективност, са въведени в експлоатация останалите 7% от жилищните сгради.
Сградите с лоши енергийни характеристики (класове Е, F и G) представляват 91% от необновените сгради у нас, като 18% са от клас G (с разход на първична енергия над 435 kWh/m2 год.), 34% са от клас F (с граници от 364 kWh/m2 год. до 435 kWh/m2 год. първична енергия), а 39% са от клас Е (с граници от 291 kWh/m2 год. до 363 kWh/m2 год. първична енергия).
Разходът за отопление е основният разход на енергия в жилищните сгради с почти 80% от базовата енергия и 64% от реално потребената, сочи анализът. Но потреблението на енергия е небалансирано със съществен дял на неекологични и евтини енергоносители, като изборът на източник на отопление е свързан с доходите на домакинствата, констатира анализът. Централното топлоснабдяване, което е най-ефективната форма на отопление, съставлява само 18% от общото потребление на енергия и делът му продължава да намалява поради отказ на абонати. Проектът за стратегия поставя за цел чрез разширение на топлопреносните мрежи до 2025 г. да бъдат присъединени 1875 GWh/г нови потребители на топлинна енергия от централизирани системи във всички сектори, от които 1142 GWh/г топлинна енергия чрез разширения на съществуващи или нови топлофикационни мрежи.
Делът на електрическата енергия в общото енергийно потребление е 45%, а на твърдите горива - 36%, като те на практика са без алтернатива за домакинства с ниски доходи. Газифизираните жилища са едва 2,3% при среден дял от 39% в ЕС. Според анализа съществува голям потенциал за намаляване на разхода на първична енергия и въглеродни емисии, ако въглищата и електрическата енергия от въглищни централи бъде заменена в по-голяма степен с природен газ и енергоносители с нисък въглероден отпечатък.
Към момента приносът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в централизираното производство на топлинна енергия е много малък, но тенденцията е делът му да нараства. По-съществен дял при производството на топлинна енергия от ВЕИ има производството на енергия от биомаса от инсталации в топлофикационните дружества в Русе, Банско, Ихтиман.
Как ще се пести енергия?
Енергоспестяващите мерки са групирани в зависимост от техническите възможности за обновяване на еднофамилни къщи и многофамилни сгради с ниско застрояване, както и за обновяване на многофамилни жилищни сгради със средно и високо застрояване.
За достигане до клас С за еднофамилни и многофамилни сгради с ниско застрояване в експлоатация, което би довело до енергийни спестявания под 60%, е предвидена подмяна на прозорци и врати, изолиране на стените, на покрива и на подовата плоча, както и инсталирането на енергоефективно осветление.
При основно обновяване на този тип сгради, с което ще се достигне до клас В и над 60% спестена енергия, към посочените мерки се планира също инсталирането на котел на газ или кондензационен котел на газ или биомаса и инсталиране на активна слънчева система за топла вода.
При многофамилните жилищни сгради със средно и високо застрояване, които разполагат с централно топлофициране, е предвидено модернизиране на абонатната станция и подобряване на сградната топлопреносна инсталация.
Безвъзмездна финансова помощ за енергоспестяващите мерки по системите за отопление, вентилация и топла вода ще се отпуска само за общите части на сградите, а дейностите в жилищата ще се финансират изцяло от собствениците им, предвижда проектът. За да се изпълнят мерките по сградните инсталации, ще е необходимо съгласието на 100% от собствениците на апартаментите в жилищните сгради.
Примерен разчет на енергоспестяващите мерки за еднофамилна жилищна сграда с монолитна конструкция и площ на кондиционирания обем от 195 кв. м сочат, че средната спестена първична енергия ще достигне близо 249 kWh на квадратен метър годишно, а спестените въглеродни емисии - 56,3 кг. на кв. м годишно. Необходима инвестиция е 246 лв. на кв. м. без ДДС.
Разчетите за 8-етажен панелен жилищен блок с площ на кондиционирания обем 3800 m2 показват спестена първична енергия от от близо 246 kWh на кв. м годишно, спестени въглеродни емисии от 55,6 кг. на кв. м годишно и необходима инвестиция от 155,40 лв. на кв. м без ДДС.
Каква е ползата?
Ползите от енергоспестяващите мерки са разделени в три основни групи - екологични, икономически и социално свързани. Очаква се спестяването на енергия да намали емисиите на парникови газове и замърсяване на въздуха.
Според авторите на стратегията прилагането на енергоспестяващите мерки ще намали разходите на домакинствата за отопление, въпреки че изплащането на инвестицията в подобряване на енергийната ефективност на жилището ще отнеме много години.
Прилагането на мерките трябва да доведе и до понижаване на енергийната бедност у нас, очакват авторите на стратегията. През 2017 г. линията на бедност в България е 351,08 лв. на месец на човек, а под прага на бедност са 1 665 300 души, или 23,4% от населението, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).
Анализът сочи, че обновяването на многофамилни жилищни сгради до клас В ще доведе до намаляването на средните месечни разходи за добро отопление на средно жилище от 65 кв. м от 156 на 107 лв. Това може да доведе до изваждането на домакинства, попадащи в групата на застрашените от енергийна бедност.
Енергоспестяващите мерки ще са от полза и за здравето чрез намаляване на вредните емисии в атмосферата и подобряването на топлинния комфорт в сградите, пишат авторите на проекта.
Според прогнозите изпълнението на стратегията ще създаде и17 600 нови работни места за периода 2021-2030 г. и ще доведе до допълнителен годишен ръст на БВП от 557 млн. лв. към 2030 г.
Освен това според анализа основното обновяване на сградите повишава стойността на имотите в тях с 10% до 15%.
Откъде ще дойдат парите?
Необходимите инвестиции са разделени на четири периода от 2021 до 2050 г. и възлизат общо на близо 26,8 млрд. лв. Според плана между 2021 и 2025 г. ще са необходими 1,5 млрд. лв., или малко над 317 млн. лв. на година. Между 2026 и 2030 г. е планирано инвестирането на малко над 3 млрд. лв., или 616,3 млн. лв. на година. От 2031 до 2040 г. в енергостестяващи мерки в жилищни и нежилищни сгради ще бъдат вложени 10,4 млрд. лв., или малко над 1 млрд. лв. годишно. През последния период между 2041 и 2050 г. е предвидено инвестирането на 11,7 млрд. лв., или 1,1 млрд. лв. на година.
Тези инвестиции обаче са само за мерките за енергийна ефективност. Според авторите на проекта много от мерките, особено по сградната обвивка, са съпроводени със съпътстващи дейности, за да се гарантира качеството и живота на мерките за енергийна ефективност. По направена оценка от най-мащабната до момента програма за обновяване на жилищният фонд този вид разходи достига до 30% от инвестицията за енергоспестяващи мерки.
Сред възможните източници за финансиране са европейски средства като ОП "Региони в растеж", програмата "ИнвестЕС", Планът за инвестиции за устойчива Европа, който е инвестиционният стълб на европейската "Зелена сделка" и има за цел да мобилизира най-малко 1 трилион евро частни и публични инвестиции в устойчиви проекти през следващото десетилетие чрез бюджета на ЕС, Европейският фонд за енергийна ефективност.
Извън еврофондовете финансиране може да бъде привлечено и от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) , която предоставя кредитна линия за енергийна ефективност в домакинствата, фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници", капитализиран изцяло с грантови средства, Национален доверителен "Екофонд".
Авторите на стратегията посочват и "зелените" облигации като възможен финансов инструмент, използван в други страни. През последните 10 години „зелените“ облигации, емитирани специално за екологични или чисти енергийни цели, стават все по-популярни и могат да бъдат източник на евтин и дългосрочен заемен капитал за общините и националните правителства, се казва в проекта.
"Зелените" облигации са подхоящи за публични сгради, които са държавна или общинска собственост. За жилищните сгради, най-вече еднофамилните жилища, се предлага използването на "зелени" ипотеки, при които кандидатът получава по-висок размер на кредита или по-облекчени финансови условия като по–ниски лихва и такси, ако изпълни мерки за повишаване на енергийната ефективност.
09:55 | 14.09.22 г.