"Визия за София" трябва да бъде в основата на промяната на Общия устройствен план (ОУП) на града, каза столичният кмет Йорданка Фандъкова по време на представянето на проекта.
„Преди три години възложих на главния архитект да организира подготовката на Визията, която да бъде в основата на промяната на Общия устройствен план, така че този документ има много важна задача. С неговото приемане ще започнем работа по заданието за промяна на ОУП, за да гарантираме законово постигането на всички наши искания, които сега се затрудняваме да постигнем заради съществуващия устройствен план – повече зелени площи в града, по-подредено строителство, особено в новите квартали, балансирано развитие на новите зони, в които сега започва строителството“, каза Фандъкова.
Тя посочи, че има готовност да внесе утре в Столичния общински съвет (СОС) доклада за приемането на дългосрочната визия за развитието на София до 2050 г. „Това е документ, върху който работи голяма група от хора и не е просто визията на кмета на София през 2020 г., а споделената визия на софиянци за 30 години напред – как искаме да се развива нашият град, какво искаме да постигне той за това време и всички, които сега работим за това, да подчиним целите, програмите, стратегическите си документи именно на това разбиране“, посочи Фандъкова.
Тя допълни, че голяма част от проектите в града, които се реализират сега, са подчинени на целите във Визия за София, но би било много по-сериозно, ако се постигне обединение не само на гражданите, но и на всички политически сили в СОС, така че градът да има ясен план за следващите години, който надхвърля мандатите на кмета и на общинския съвет.
Стратегическият документ съдържа общо 24 дългосрочни цели за развитието на общината с 230 ключови стъпки и 385 конкретни мерки за постигане на целите, разпределени във времето от 2020 до 2050 г. Фандъкова съобщи, че документът ще бъде приет на два етапа.
Първият документ е дългосрочната част, която включва дългосрочните цели и стъпките за тяхното постигане, както и пет приоритета – компактен, адаптивен, многообразен град, умело привличане на ресурси и включване на гражданите. Вторият документ, който също предстои да бъде подготвен и внесен в СОС, е краткосрочната част, съдържаща мерки за периода 2020-2025 г. „Това е нашата конкретна работа, която залагаме до края на този мандат“, отбеляза Фандъкова.
Тя обясни, че след внасянето на доклада в СОС, ще започнат обсъжданията в комисиите. "Истината е, че през това време в работата на екипа, който подготвя визията за София се включиха 10 хил. граждани, организации, партньори, както и общински съветници, които работиха и участваха в обсъжданията през цялото време", допълни Фандъкова.
Тя се надява заданието за изработване на ОУП на София да бъде готово до края на тази година, така че от следващата година да се пристъпи към конкретна работа по промяната. „Ще работим в същия стил с включване от самото начало на максимален брой експерти, организации и за постигане на обединение“, каза Фандъкова.
Тя допълни, че с цел по-ефективна работа са направени промени в структурата на общинското предприятие „Софпроект“, което ще бъде преименувано на „София план“.
Главният архитект на София Здравко Здравков припомни, че действащият ОУП на София е изработен през 2003 г. и е приет през 2007 г. с решение на Министерски съвет. Впоследствие е преработен, като последното му изменение е през 2009 г. „В рамките на тези десет години, в които ползваме ОУП от 2009 г. установихме поредица от забележки по прилагането му, които в крайна сметка достигат до средата на живот“, каза арх. Здравков.
Той посочи, че промените в начина на планиране са свързани с подобряването на качеството на живот в града, не само в кварталите, а и в периферията и с по-добра градска мобилност. „За да накараме хората да слязат от автомобилите, трябва да осъществим поредица от мерки – спиране на разпиляването на града по периферията, подобряване на градския транспорт, по-добър начин на придвижване по велотрасетата", каза главният архитект.
„Дългосрочната визия е цел, даваща възможност за правилно планиране, което да приоретизира коркретните участници в града, а не просто да позволява на всеки конкретен инвеститор да получи конкретни параметри плътност, интензивност, озеленена площ и след това да пресмята какви доходи може да получи от имота си“, допълни той.