41,6% от българите са живели в пренаселени жилища през 2018 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Делът им е значително над средното равнище в ЕС от 17,1%, макар че леко намалява спрямо година по-рано, когато е бил 41,9%.
Смята се, че човек живее в пренаселено жилище, ако домакинството не разполага поне с една стая за домакинството, или една стая за двойка в домакинството, една стая за всеки човек от 18 години нагоре, една стая за двама души от същия пол на възраст между 12 и 17 години или една стая за две деца под 12-годишна възраст.
Делът на младите хора у нас изпреварва значително този на възрастните, живеещи в пренаселени домакинства. 61,8% от децата под 18 години в България обитават жилища с твърде малко стаи, докато същото важи за 44,4% от хората на възраст между 18 и 64 години.
В същото време 11,5% от българите обитават рядко населени домове, т.е. жилището е твърде голямо от гледна точка на излишък от стаи, по-конкретно спални, за нуждите на домакинството, което живее в него.
20,1% от възрастните хора у нас (от 65 години нагоре) са живели в жилище с твърде много стаи преди две години, сочат данните на Евростат.
Пренаселените домакинства може да се чувстват още по-малки, ако децата играят в същата стая, в която родителите опитват да работят от разстояние по време на блокадата заради коронавируса, отбелязва Евростат. Освен това пренаселената среда създава по-голям риск за разпространение на вируса, допълва европейската статистика.
От друга страна, стоенето сам вкъщи дни наред също създава предизвикателства. В ЕС над една трета от хората (33%) са живели в рядко населени жилища през 2018 г.
Делът на пренаселените жилища леко намалява в страните с най-висок дял
Сред страните членки на ЕС почти половината от жителите на Румъния (46,3%) живеят в пренаселени домакинства. Следват Латвия с 43,4%, България с 41,6%, Хърватия с 39,3% и Полша с 39,2%. Спрямо 2017 г. делът на хората, живеещи в пренаселени жилища, леко е намалял в тези страни с изключение на Латвия, където е нараснал с 1,5 процентни пункта. Полша е регистрирала най-голям спад от 1,3 процентни пункта.
На обратния полюс най-нисък дял на пренаселените домакинства е регистриран в Кипър с 2,5%, Ирландия с 2,7%, Малта с 3,4% и Холандия с 4,1%.
Делът на младите хора и децата, живеещи в пренаселени домове, е значително по-голям от този на възрастните. През 2018 г. почти една четвърт (24,1%) от хората на възраст от 18 години надолу са живели в пренаселени жилища в ЕС, докато същото се е отнасяло за само 6,9 на сто от хората на възраст от 65 години нагоре. 40,2% от младите хора в ЕС, живеещи в домакинства с риск от бедност, са обитавали и пренаселени жилища.
70 на сто от хората в Малта, Ирландия и Кипър живеят в рядко населени домове
През 2018 г. почти три четвърти от хората са обитавали в рядко населени домове в Малта със 73,4%, Ирландия и Кипър с по 71,4%. Над половината от хората в Белгия, Испания и Холандия също са живеели в жилища, смятани за твърде големи. Спрямо 2017 г. най-голям спад на дела на хората, живеещи в рядко населени жилища, е регистриран в Люксембург с 1,8% процентни пункта, Дания с 1,7 процентни пункта и Швеция с 1 процентен пункт.
За сметка на това под 15% от хората са живели в твърде големи жилища в Румъния (7,3%), Латвия (9,9%), Гърция (10,4%), България (11,5%), Хърватия (11,6%), Словакия (12,7%), Полша (14,4%) и Италия (14,9%).
Близо половината от хората на възраст от 65 години нагоре (46,9%) в ЕС са живели в твърде големи жилища през 2018 г. Това важи за мнозинството възрастни хора в Ирландия (92,8%), Кипър (87,4%) и Малта (86,7%), а относително по-малко възрастни са обитавали жилища с твърде много стаи в Румъния (12%), Латвия (13,3%), Хърватия (16,9%) и Полша (17,8%).
02:10 | 13.09.22 г.