За повече експертиза при вземането на архитектурни решения за развитие на градската среда настояват експерти на конференцията „Knowledge City 2020 – Градове на бъдещето“, организирана от Investor Media Group. Акцент на дискусията беше ролята на бизнеса в създаването на нова визия на градовете, като се посочиха добри световни практики, които променят местата за живеене с по-добро качество на живот.
Енергийна устойчивост
„Преминаването към либерализиран енергиен пазар в България, което започна през 2012 г. постави въпроса за разхищение, затова все повече сгради се проектират с енергийни възобновяеми източници“, посочи Николай Стефанов, експерт бизнес развитие Системи за управление на сгради в Шнайдер Електрик.
Като добър пример за това той посочи The Edge – сграда в Амстердам, която е еталон как се използва устойчиво и ефективно енергията.
Според него, най-новият проект на София офис център с отворена платформа за сградна инсталация показва как да се идентифицират скритите ресурси, за да се получи енергийна устойчивост на сградата, която води и до финансова устойчивост за ползвателите.
„Чрез системите бизнесът може да получи информация как да повиши инвестициите“, коментира той.
Виенският пример
Георг Памер, управляващ директор на Aspern Smart City Research от Виена, разказа за технологичния квартал на австрийската столица, в която Община Виена, Siemens и местни организации са дали своя принос за реализацията на проекта, с който се подобрява животът на гражданите. От изоставено летище в края на 50-те години на миналия век, което се намира до границата близо до Братислава, благодарение на джойнт-венчър се изгради модерен квартал на Виена, с перспектива в него да живеят 25 хиляди жители, за които има 20 хиляди работни места. Наричаме го „Град до езеро“, защото той е атрактивно място и за плаж“, разказа Памер и коментира, че Асперн се е превърнал в лице на технологиите.
Перспективите пред София
„Трябва визия за градовете с години напред, а София е проектирана като град без автомобили, и затова сега ще страдаме, ако не развием метроинфраструктурата“, посочи Таня Косева, председател на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради.
Ангел Захариев, съосновател на А и А Архитекти, потвърди, че съвременният урбанизъм счита, че автомобилът е най-големият враг на града, затова се търсят технологични решения за справяне с проблема. Според него транспортът може да се развие най-вече с обществени превозни средства, метро и споделено пътуване.
„Днешните градове се развиват по два сценария – с нови територии и със строителство на височина, каза архитектът и напомни, че най-устойчивият модел за планиране се вижда след симулация с новите възможности на технологиите. - С иновациите и алгоритми може да се симулират процеси за движение с автономни автомобили, гъвкави маршрути с промяна на трафика и енергийното потребление.“
Архитектът смята, че за да има устойчиви „зелени решения“ за града трябва да има хора със „зелени убеждения“. Той информира, че предстоят дискусии за мерките за промяна на градоустройството в София, които ще са ориентир за инвеститорите и даде пример с проекта в района на Централна гара, където ще се изгражда концертна зала.
Според него дискусиите, които ще се съобразят със „зелените правила“ при обсъждането, може да се развият в два плана – да се изнесат в Народното събрание, при което има два сценария - „да се направи нещо хубаво за развитието на столицата, или да се продължи инерцията“.
Освен квартални кадастрални планове на София й липсва и Общ устройствен план, каза той и препоръча да се погледне към хилядите декари в индустриалните зони на столицата и към десетте хиляди декари покрай изоставени железопътни линии, които в момента са подценени от държавата, но са потенциал за развитие на града с перспектива 2050 година.
„Могат да се усвоят територии около Околовръстния път“, съветва Ангел Захариев, който цитира данни, че прогнози за развитието на града в следващите 30 години показва, че в него ще живеят между 3,5 и 4 милиона столичани.
„Не може да има плурализъм без експертиза“, съветва Иван Велков, член на управителния съвет на БСК, когато се вземат решения за града с нови архитектурни решения с внедряване на зелени проекти в градската среда.
Бистра Друмева, мениджър маркетинг и продажби в Еuroproperty, цитира проучване, от което се разбира, че хората ценят на първо място естествената светлина в офисите, за сметка на други екстри, чистия въздух и локацията на работното си място.