Енергийната трансформация влияе върху градовете. Трябва да се идентифицират насоките как ще се развие едно или друго населено място, но това е решение на ниво държава. Тази препоръка даде Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell Bulgaria, на второто издание на конференцията „Knowledge City 2020 – Градове на бъдещето“, организирана от Investor Media Group.
„Трябва да има енергиен национален план Климат - енергетика в зависимост от специфичните особености“, посочи тя и съобщи, че вече има предложение на компанията за изграждане на пътна карта. То се базира на резултатите от проучване на Shell Bulgaria и английската компания Вaringa data analytics за ролята и ползата от енергийния микс в България. В него се акцентира, че трябва да бъде завишена ролята на природния газ, особено с амбициите на правителството да направи газов хъб.
Според Славейкова, след проведена дискусия с правителството, неправителствени организации и профсъюзи за преминаване от въглища към газ, се разбира, че все още няма воля и кураж тази промяна да се случи.
„В становището ни за националния план Климат - енергетика дадохме препоръки и една от тях е, че в енергийния микс е подценена ролята на газа въпреки намерението да се изгради газов хъб“, заяви тя.
Изпълнителният директор на Shell Bulgaria настоява да се начертае пътна карта и България да се присъедини към платформата „Въглищни райони в бъдещето“.
„Нашата страна все още не го е направила, въпреки че сега се обсъжда дали да се затворят въглищните централи, за да има време да се подготвят обществото и бизнесът“, каза Славейкова. Тя е на мнение, че за България може би ще се наложи и изисква по-специфичен подход.
Като добър пример за развитие с най-добра перспектива за транспорта в Европа Камелия Славейкова посочи публично-частното партньорство в Германия, която въвежда водорода като алтернативно гориво и вече шест компании от бизнеса, германското правителство и Европейската комисия работят по проекти за споделен риск.
Петко Анчев, оперативен мениджър в Lime, обаче смята, че в България няма институционална рамка това да се направи.
Елена Крумова, член на съвета на директорите на Сиском Инженеринг, потвърди, че общините разполагат с ограничен административен ресурс, но заяви, че са налице примери за перспективно развитие в посока на зелена икономика.
„В 39 общини са инвестирани 31 млн. евро в различни хардуерни инструменти, за да станат градовете по-умни. Софтуерните продукти за умен град са от гледна точка на общини, граждани и бизнес за развитие на база реални данни“, напомни тя.
Според Крумова в много общини се търсят решения, които да носят информация за чистотата на въздуха и водите и това съвпада с желанието на обществото.
Сред технологичните проблеми, които чакат решение, Петко Анчев посочи зелените решения за рециклиране на батериите от електрическите возила. Той напомни, че това е предизвикателство не само за България. Като добър пример за вторичното използване той даде Нидерландия, където използваните батерии са събрани в стая и захранват за един час осветлението на стадион Ааякс.
Никола Караманов, предприемач и изобретател, е на мнение, че трябва да се създадат условия да се развива талантът в България, който е в състояние да предложи нови иновативни решения и да промени стратегиите за развитие на страната ни.
„Бъдещето си представям като комуникация между колите и облака. С голямата база данни например автомобилната индустрия ще предлага повече екстри, свързани с предпочитанията на шофьора, особено за тежките камиони“, прогнозира той.
Петко Анчев съобщи, че без big data не се взема нито едно решение за предложенията за бизнеса с електронните скутери. „Вземаме информация всяка седмица и тя ни помага за дългосрочните решения, както и за отваряне към други пазари“, коментира той.
Славейкова подчерта, че сигурността на данните е важна за бизнеса и ще бъде фактор за избора на доставчиците.
23:21 | 12.09.22 г.