Дигитализацията на електронното строително разрешение ще доведе до намаляване на цените на жилищата, защото ще се увеличи предлагането. Взаимодействието между институциите ще създаде документи, които ще са работещи и няма да се оспорват. Габрово може да стане градът, в който да се тества пилотният проект, при който процесът ще е прозрачен и ще липсва субективност.
Това предложение направи Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи, в рамките на второто издание на конференцията „Knowledge City 2020 – Градове на бъдещето“, организирана от Investor Media Group в партньорство със Столична община. Форумът обсъжда добри примери на взаимодействие между бизнес и местна власт и даде препоръки за подобрение на връзката с институциите.
„Електронното строително разрешение ще доведе до намаляване на цените на имотите, защото ще има повече сгради, които да се предлагат, и ще се повиши качеството при спазване на сроковете по закон“, посочи Шопов и подчерта, че за България е по-добре да забрави за западния модел на строителство заради скъпото бутиково строене.
Той е убеден, че иновативният подход може да се въведе най-бързо и лесно в отрасъла за жилищното строителство. Шопов посочи, че практиката в Сърбия и Република Македония вече е дала добър пример при ползването на този продукт с координация между местната власт и бизнеса.
Според него механизмът може да гарантира не само 10% намаляване на времето за издаване на е-строително разрешение, при което всяка от институциите трябва да спазва сроковете, защото в противен случай ще има санкции, а с това ще се гарантира и свързаност на процесите.
Кметът на Община Габрово Таня Христова прие предизвикателството и съобщи, че в общината има традиции в дългосрочното партньорство, защото „в последните 4-5 години общината и бизнесът си говорят“. Вече е създадено сдружение между общината, бизнеса и Техническият университет на града, което заедно с клъстер на Индустриална зона Тракия реализира идеи и инициативи с добавена стойност.
Тя подчерта, че като член на комисията за социална политика към Европейската комисия на практика може да се изпълнява политики от Многогодишната финансова рамка за по-устойчиво развитие на модела до 2050 г., с който ще се постигне по-добро качество на живот.
„Тракия икономическа зона“ пък има интегриран проект с Община Габрово, при който в контакт с европейски партньори се научава как трябва да се развие една европейска програма, за да се реализират успешно проектите, заяви изпълнителният директор на зоната инженер Пламен Панчев.
По думите на зам.-министъра на МРРБ Деница Николова трябва да се постигне синергия между икономическите оператори и общините.
„Основна цел на новия подход в регионалната политика е създаването на модел на планиране, който ще отчита нуждите на хората и който на принципа „отдолу-нагоре“ ще може да генерира проектни идеи, които в своята цялост да решават комплексно проблеми на по-голяма част от територията на страната“, заяви тя.
Николова съобщи, че по ОП Региони в растеж за двата програмни периода са предвидени 6 млрд. лева за обновяване на градската среда, енергийна ефективност, достъп до здравеопазване и транспорт.
„В рамките на предложения нов интегриран териториален подход се предвижда всички населени места да бъдат с осигурен достъп до ресурси. В това число попадат и малките населени места, като стремежът е намаляване на дисбалансите, които съществуват в момента“коментира зам.-министърът. Тя съобщи, че шест района в периода 2021-2027 година ще получат допълнително финансиране, освен това по ОПРР.
Във видео обращението си към форума европейският комисар Мария Габриел подчерта, че повече от всякога има нужда де се споделят добри практики в опита на европейските градове. За пример тя даде София като като координатор на дигиталния преход и Казанлък като пример за добро представяна на културно-историческото наследство.
14:10 | 14.09.22 г.