Имот в Airbnb в България - само ако половината съседи са съгласни

Собствениците на имоти за краткосрочно отдаване под наем да получават съгласието на поне половината от съседите в жилищната сграда, предлагат петима депутати от ГЕРБ. Предложението е част от промени в Закона за туризма, които трябва да бъдат разгледани днес на второ четене в Комисията по икономическа политика и туризъм в парламента. Депутатите, начело с Даниела Савеклиева, предлагат одобрението на поне 50% от съседите да е едно от условията за регистриране на имота, за да може да бъде отдаван законно в платформи като Airbnb и Booking.

„Идеята да има санкция от Общото събрание е добра. Собствениците, които населяват трайно сградата, трябва да имат някаква сигурност за обитаването си – какви хора пребивават, какъв е редът на пребиваването им. Необходимо е да има комуникация между собственика, който отдава имота си краткосрочно, Общото събрание и останалите собственици. На този етап обаче смятам, че предложението ще създаде повече проблеми, отколкото да намери решения. Първо трябва да се помисли за промяна на Закона за етажната собственост, която да гарантира легитимно провеждане на общи събрания“, коментира пред Investor.bg Ламбро Попов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост (АДУЕС). 

Причината е, че в момента кворум от 50% присъствие на общите събрания в жилищна сграда е изключителна рядкост, а повечето имоти за краткосрочно отдаване под наем се намират в централните части на София и други големи градове, където преобладават имоти, закупувани с инвестиционна цел, и жилища, в които живеят възрастни хора.

„Общото събрание е форма на присъствено вземане на решения и в тази връзка би следвало първо да се помисли за промяна в Закона за етажната собственост, който да позволи дистанционно вземане на решения или да смекчи кворумите за приемането им, за да не се получи обратен ефект. Рискуваме напълно да ограничим възможността на собствениците на имоти да ги отдават краткосрочно, тъй като това ще бъде свързано с общата воля на едно събрание, чиито механизми за вземане на решение не са съвсем прецизни. Те създават трудности при ежедневното управление на етажната собственост, а какво остава за извънредни случаи каквото е краткосрочното отдаване на имоти“, отбеляза Попов.

Припомняме, че в края на миналата година депутати от ГЕРБ начело с председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова разбуниха духовете с предложение за задължително категоризиране на имотите за краткосрочно отдаване под наем по подобие на къщите за гости и хотелите, като при системно нарушение от страна на собственици на некатегоризирани обекти се предвиждаше спиране на достъпа до онлайн платформите.

След силния обществен отзвук изискването за категоризация отпадна и остана само вписването им в регистъра на местата за настаняване към Министерството на туризма. Заплахата за спиране на достъпа до платформите обаче остана - за две седмици при първо нарушение и 30 дни при повторно нарушаване на правилата. За нарушителите се предвиждат глоби от 500 до 5000 лв. за физическите лица, които не са търговци, а за едноличните търговци и юридически лица се въвежда имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. Промените бяха приети от депутатите без никакви дебати с гласуването на второ четене на Закона за държавния бюджет за 2020 г.

С промени в Данъчно-осигурително-процесуалния кодекс в края на годината пък парламентът реши собствениците на имоти за краткосрочен наем да плащат патентен данък от 25 до 250 лв. в зависимост от местонахождението на обекта.