Още един милион души могат да живеят в София, като използват съществуващия жилищен фонд или незастроените все още терени за жилищни нужди. Това мнение изказа арх. Любо Георгиев, ръководител на екипа „Визия за София“ и директор на „Софтпроект“, по време на Годишната конференция „Инвестиции и строителство на жилищни сгради“, организирана от Градът Медиа Груп.
Според него най-перспективните райони за изграждане на жилищни и на смесени проекти с жилища и офиси са районът на Кремиковци и Волуяк. Изследването на "Визия за София", което ще бъде качено на сайта й по-късно днес, показва, че съществуващият жилищен сграден фонд на София към момента може да поеме съответно 1 460 102 жители при 30 кв.м полезна площ на жител, 1 210 729 жители при 35 кв.м на човек и 1 059 383 жители при 40 кв.м на човек. За сравнение, по данни на НСИ от 2017 г. населението на Столична община е 1 325 429.
Близо 90% от жилищния капацитет се намира в границите на София-град. Данните за съществуващите жилищни сгради показват, че към настоящия момент, най-голям поемен капацитет за жители имат съществуващите жилищни сгради в кварталите Младост 1, Овча Купел 2, Младост 3 и Стрелбище. От крайградските райони с най-голям капацитет са съответно Банкя, Владая, Нови Искър-кв.Курило и Бистрицаа.
Гъстота на жители по квартали към настоящия момент
Жилищата в България са много повече от домакинствата, като в България има средно 550 жилища на 1000 души население, а над 97% от собствеността е частна. Това каза от своя страна заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Валентин Йовев. 31% от всички жилища в страната са необитаеми, а в същото време все повече хора не могат да си позволят да се сдобият със собствен имот или да живеят в жилище под наем. Около 40% от домакинствата обитават пренаселени домове, каза още той.
Поради това според заместник-министъра е необходима нова политика за осигуряване на достъпни жилища, която да допринесе за справяне с демографската криза и бедността. По думите му стъпка в тази посока е проектът за Национална жилищна стратегия, който беше публикуван за обществено обсъждане миналата година. „Целта на стратегията е да раздвижи мобилността на трудовия пазар, така че той да не е концентриран само в няколко града, предвижда мерки за обновяване на фонда от социални жилища от общините чрез публично-частни партньорства, за по-ефективно управление на етажната собственост и за създаване на стимули за енергийна ефективност на жилищните сгради“, посочи Йовев.Според заместник-министъра въпреки многобройните промени на Закона за етажната собственост текстът не успява ефективно да регулира отношенията между живеещите в дадена сграда. Това е наложило новата мащабна инициатива за промени в закона, които целят прецизиране на правата и задълженията на собствениците и обитателите на жилищните сгради и по-добри механизми за контрол и санкции.
Йовев посочи, че голяма част от апартаментите в страната се намират в сгради на над 30 години, което налага масово обновяване на жилищния фонд и повишаване на неговата използваемост. „Стъпка в тази посока е Програмата за енергийна ефективност многофамилни жилищни сгради. Това е една от най-големите социално-икономически програми за регионите, която има плюсове не само за обществото, но и за малкия и средния бизнес. До момента са обновени 1669 сгради от общо 2022 сгради, които трябва да бъдат обновени с наличните ресурси“, каза заместник-министърът.
Според Йовев за да се развива жилищната политика в страната, е необходимо да се подобрят условията за инвестиции в жилищния сектор, като за целта е необходимо сътрудничество между държавата, частния сектор и браншовите организации.
05:19 | 09.09.22 г.