Докторският паметник в София ще бъде почистен само с помощта на пара. За целта е осигурена 190-килограмова мобилна пароструйка, като налягането ще бъде само 0,5-1 бара.
Почистването на 8-метровия паметник, което ще продължи два дни, ще бъде извършено от екип от петима души под ръководството на Торстен Мьовес, експерт „Проекти за реставрационно почистване“ в германската компания Kärcher. Той е участвал в почистването на едни от най-известните забележителности в света като „Окото на Лондон“ във Великобритания, „Космическата игла“ в САЩ, Забранения град в Китай, „Колосите на Мемнон“ в Египет.
„Цялостното състояние на Докторския паметник е добро, но замърсявания от органичен произход, като плесени, лишеи, бактерии, гъбички, талусни растения, са се наслагвали над половин век върху гранита на паметника. Структурата най-много е пострадала от мъха и саждите“, каза Мьовес, преди да демонстрира метода, по който ще бъде почистен паметникът.
„Всички замърсявания ще бъдат внимателно премахнати без използването на химически добавки, само с помощта на вода. Участъците, нуждаещи се от изчистване, вече няма да изглеждат като тъмни петна“, допълни той. Мьовес обясни, че почистването с пара или със сух лед и бластиране са сред най-новите и щадящи природата методи за удължаване живота на културните забележителности.
„Имам над 20-годишен опит в реставрирането и почистването на културни забележителности. Пътувал съм в цял свят, така че не съм съсредоточен само в една страна. Преди да пристъпя към почистването на даден паметник, винаги правя проучване от какъв камък е изработен, какви са замърсяванията, какво е състоянието на обекта. След това решавам какъв метод на почистване да използвам, защото разполагаме с различни методи. Например, имаме почистване с пара – това е методът, който използваме днес, но също така работим със студена или гореща вода под високо налягане, почистване със сух лед или прибягваме до различни видове препарати. Понякога правим тестове, за да сме напълно сигурни, че сме избрали точния метод на почистване“, разказва Мьовес пред Investor.bg.
През годините както методите на почистване, така и техниката се променят и развиват. „Например, преди 30 години силно разпространено беше пясъчното бластиране – много груба техника с високо налягане, която причиняваше значителни щети на повърхностите при разпръскването на пясъчните частици. Повечето реставратори бяха категорично против използването на подобен метод. Затова с течение на времето той беше заменен със значително по-мека техника, включваща намаляване на налягането и замяна на пясъчните частици с много по-фини стъклени или каменни частици“, допълва Мьовес.
Чуждестранният опит на Мьовес
Той е участвал в почистването на над сто паметника на културата на пет континента и споделя, че не навсякъде работата му се е натъквала на радушен прием. „Например, в азиатските страни, особено в Япония, а също и във Виетнам, където бях преди един месец, за да почистя Императорския дворец, имаше хора, които ми казваха: Моля те, не чисти това. Азиатците предпочитат паметниците им да носят видими следи на времето, свидетелстващи за дългата им история. Но все пак успяхме да ги убедим, че замърсяването причинява щети на структурите, те ни се довериха и в крайна сметка бяха щастливи, че ги почистихме“, разказва Мьовес.
Най-старият паметник, който е реставрирал и почистил, са „Колосите на Мемнон“ в египетския град Луксор, датиращи отпреди 3300 години. „Бях силно впечатлен и за мен беше голяма чест, че работих по толкова значим исторически паметник. Любопитно е да се докоснеш до камък, изсечен преди толкова много години“, споделя Мьовес.
При почистването на гигантската глава на Джордж Вашингтон на Маунт Ръшмор на височина от 1745 метра за първи път му се налага да се катери и спуска с въжета и предпазна екипировка. „Преминах през специална подготовка, защото ми беше необходимо да притежавам сертификат за техник по въжен достъп. Разбира се, нямаше път нагоре до паметника, така че трябваше да отнесем цялото си оборудване с хеликоптер. Това също беше доста забележително преживяване. Оказа се обаче, че разполагаме с хеликоптер само за оборудването, но не и за нас. Така че ни се налагаше всеки ден да се изкачваме и слизаме пеша до монумента, което ни отнемаше около 45 минути в едната и другата посока“, разказва Мьовес.
Не по-малко предизвикателство е било и почистването на „Окото на Лондон“. „Работихме четири-пет седмици само през нощта при температура от почти нула градуса през март. Освен това там използвахме препарати, за да премахнем маслото, използвано при всички въртящи се части, което попадаше върху капсулите. Но тъй като отдолу преминава река Темза, трябваше да направим басейн, в който много прецизно да събираме водата си, за да не попадне нито капка от нея в реката“, казва Мьовес.
Един от паметниците на културата, които той все още не е изчистил, но смята, че се нуждае от спешно почистване, е Тадж Махал в Индия. „Вече две години се подготвяме за почистването на този паметник, влязохме в контакт с местните власти и работим по концепцията за пълната му реставрация“, споделя Мьовес.
В България също има културни паметници и храмове, които с готовност би почистил. Един от тях е катедралата „Александър Невски“. Мьовес казва, че няма разлика при почистването на паметник и църква, защото основното, от което се интересува, е повърхността.
„В 80% от случаите става дума за камък, въпреки че ми се е случвало да почиствам и паметници, изработени от стомана или стъкло. Просто виждам материал, който е мръсен и се нуждае от почистване, това е всичко“, споделя той.
По време на събитието стана ясно, че Столична община също има програма за почистване на културни паметници, училища, храмове и други публични обекти. През последните месеци са били изчистени графити от фасадите училища и са били премахнати свастики и други символи на омразата, изрисувани върху обществени сгради.
Вижте интервюто с Мьовес в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria!
07:19 | 14.09.22 г.