Законът за обществените поръчки (ЗОП) и Законът за устройство на територията (ЗУТ) трябва да бъдат променени в частта за проектиране и строителство, защото съществуващите норми са предпоставка за корупция, скандали при ремонти на градски пространства, трагични инциденти и уродливо строителство. Това стана ясно по време на пресконференция на Камарата на архитектите в България.
По думите на председателя на КАБ арх. Борислав Игнатов в Германия съществува специален закон за строителството с обществени средства, докато в ЗОП проектантската и строителната дейност са приравнени с доставката на тоалетна хартия.
Преди повече от две години Камарата е започнала мониторинг на над 400 обществени поръчки в проектирането, а изводите от него ще се превърнат в основа за анализ и оценка на въздействието на ЗОП в строителството. Според арх. Игнатов то е негативно. „Средствата, които се влагат в обществени поръчки, са огромни и съставляват голямо перо в националния бюджет, а голяма част от тях се финансират и с евросредства. Смятаме, че обществените поръчки могат да се провеждат много по-качествено и прозрачно и с много по-добри резултати със същите средства“, посочи арх. Игнатов.
Според арх. Петкана Бакалова, заместник-председател на УС на КАБ, с промени в ЗОП и ЗУТ трябва да се регламентира правото само проектантски фирми под управлението на архитекти и инженери да могат да участват в обществени поръчки. Тя посочи, че в над 50% от случаите зеленчукопроизводители или хора, занимаващи се с друг вид търговски услуги, печелят обществени поръчки в строителството.
От Камарата са определили минимални срокове на проектиране на различните сгради, които могат да се прилагат при обществените поръчки. Предложението е критериите да се основават на опита на проектанта в съчетание с изпълнени обекти минимум за десет години назад във времето, а не три както е в момента.
КАБ предлага също така да се въведат промени в ЗОП, така че авторските права върху проекта да остават у проектанта, а не да се прехвърлят на възложителя, за да се преодолее разминаването между проекта и реализацията му. ОТ КАБ настояват също така да се предвиди законова възможност, независимо от прага на обществената поръчка, тя да може да бъде обжалвана.
По думите на арх. Бакалова в момента вместо възложителят, община или държава, да диктува условията на проектанта и да поставя изисквания към проекта, на практика това се извършва от строителя. „Тъй като проектантът е абсолютно зависим от строителя, няма начин неговите идеи да стигнат до възложителя“, отбеляза тя.
По думите й двата основни критерия при обявяването на обществени поръчки са срокът и цената. Тъй като срокът има най-голяма тежест, се стигало до абсурдни ситуации. Арх. Бакалова посочи като пример реконструкция на детска градина в Гоце Делчев, където срокът за изпълнение на проектирането е бил два дни. „При тези обществени поръчки има две възможности – или проектантът е предварително избран, или общините скрито слагат срокове за проектиране след предаване на документацията в т. нар. срок за отстраняване на забележките“, посочи арх. Бакалова.
Според арх. Петър Киряков, член на УС на КАБ, съществуват достатъчно ресурси за изготвянето на качествени архитектурни проекти. Те обаче не са насочени правилно, тъй като едва 2% от тях са предвидени за интелектуалната част на продукта. Той обясни, че в рамките на дадена обществена поръчка българският проектант създава единствено идеята, но няма възможност да обмисля техническите решения, да участва в процедурите на обществената поръчка или да надзирава изпълнението на собствения си проект.
От КАБ информираха, че днес ще имат среща с кмета Йорданка Фандъкова и главния архитект на София Здравко Здравков, на която е поканен и ръководителят на проекта за реконструкция на ул. „Граф Игнатиев" арх. Иво Пантелеев. Ако той не се яви да защити проекта си след писмено съгласие на Столичната община, дисциплинарна комисия на КАБ може да вземе решение за ответни действия заради уронване на престижа на професията. Сред възможните мерки е и лишаването му от правоспособност за една година.