Пожарът в катедралата Нотр Дам в Париж е силен сигнал за целия свят, включително и за България, да направим нов преглед на състоянието на сградите паметници на културата от гледна точка на противопожарната безопасност. Това мнение изказа пред Investor.bg арх. Борислав Игнатов, председател на Камарата на архитектите в България (КАБ).
При пожара, който обхвана един от символите на френската столица, изгоряха две трети от покривите на катедралата, а кулата с форма на стрела рухна под напора на пламъците. Огънят тръгна от скелето на покрива, където от месеци тече ремонт.
„По отношение на този тип сгради в България, за съжаление, както в много области от нашия живот, често правилата са пренебрегвани и подценявани. Истинско чудо е, че досега не сме били свидетели на такъв ужасяващ пожар със сграда паметник на културата у нас. Изключение са Тютюневите складове в Пловдив, но там беше установено, че става дума за криминално деяние“, казва арх. Игнатов.
Според него е необходимо противопожарните служби да извършат инспекция на всички такива сгради и да излязат с конкретни предписания, които трябва да бъдат изпълнени. „Сигурен съм, че на много места липсват пожарогасители и най-елементарни средства за гасене на пожари при инцидент. Има начин да се направи план с конкретни правила, които да бъдат сведени до всеки човек, ползващ сградата постоянно, а също така и до посетителите“, смята арх. Игнатов.
Междувременно противопожарните служби в България са започнали инспекция на условията за безопасност на храмове и сгради паметници на културата в страната, научи Investor.bg от представител на институцията. Причината за нея са предстоящите великденски празници. Конкретни резултати от проверката ще има през следващата седмица. Испания също ще направи проверка на сигурността на електрическите инсталации на историческите си и културни паметници след пожара в парижката катедрала Нотр Дам, заяви испанският министър на културата Хосе Гирао, цитиран от AFP. "Това е ясен сигнал за тревога и ние ще направим проверка на всички инсталации" на важните паметници на културата, заяви Гирао пред испанското национално радио, без да уточнява на кои точно паметници ще бъде направена проверка.
Във Варна регистрират сто сгради паметници на културата
У нас студенти от специалностите "Защита на националната сигурност" и "Архитектура" във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" (ВСУ) ще работят по проект с община Варна за регистриране на сто сгради, които са паметници на културата, въз основа на специална методика, съгласувана с Министерството на културата.
"Тези сгради не само ще бъдат регистрирани, но и ще опишем какво е състоянието им, каква е защитеността им и има ли риск да бъдат подложени на унищожително въздействие от пожари, свлачища и др.", разказва пред Investor.bg ректорът на висшето училище проф. Петър Христов.
След участието на експерти от университета в проект за загубите от пожари, засягащи културно-исторически сгради, заедно с представители на още 15 държави, във ВСУ е разработена дисциплина, посветена на защитата на паметниците на културата от пожари, разрушаване, вандалски актове, тероризъм. Студенти от специалност "Защита на националната сигурност" обследвали около 600 обекта паметници на културата в България и стигнали до извода, че тези от тях, които са строени преди векове, по никакъв начин не отговарят на съвременните противопожарни изисквания, а за да носят обществена, културна и образователна полза, трябва да се вземат редица компенсиращи мерки. "Те обаче струват много пари. Още по-трудно е, когато паметниците на културата са частна собственост. Тогава цялата тежест е прехвърлена върху собственика, който трябва със свои средства да осигурява обществената полза, носена от тези сгради. Затова честа практика е те да бъдат оставяни да се саморазрушават и дори им се помага да се саморазрушат", отбелязва проф. Христов.
По-специалните паметници от Средновековието
Но да се върнем към драмата в Париж. Според арх. Игнатов паметници на културата като катедралата Нотр Дам, които датират от Средновековието, са изключително податливи на такъв тип пожари и веднъж пламнали, е много трудно да бъдат овладяни. „Причината е в самата конструкция на сградата и големите пространства, които тя съдържа в себе си, а следователно и многото въздух, който е горивото за огъня. Освен това дървените елементи в покривните конструкции са трудно достъпни и при възникване на пожар за огнеборците не е никак лесно да стигнат до тях“, обяснява арх. Игнатов. Затова според него при такъв тип сгради е изключително важна дисциплината при тяхното ползване и следването на строги правила за противопожарна безопасност.
„Това може би е единственият начин те да бъдат опазени от пожар, тъй като е много трудно в такъв тип сгради да бъдат монтирани системи за пожарогасене, както и пожароизвестителни системи, без да бъде нарушена тяхната автентичност. Освен това включването на такива системи също води до щети. Например, ако има пожарогасителна система в сградата, при самото й задействане се стига до наводнение и унищожаване на ценните артефакти, които се намират в нея“, казва арх. Игнатов.
Световната практика показва, че няма метод, който да защити и да направи дървената конструкция негорима. Затова според специалиста най-важното при сградите, които са паметници на културата, е да има строг контрол и дисциплина при тяхното ползване - от хората, които са там постоянно и ги обслужват, до тези, които извършват ремонтни дейности.
„Едно от първоначалните предположения за причините за пожара в Нотр Дам е нехайство от страна на работниците, които са извършвали ремонтни дейности. Ако това се окаже вярно, би било наистина ужасно и много тежък урок за всички, които се занимават с културно наследство, особено изпълнителите на ремонтни дейности и реставраторите“, казва арх. Игнатов.
Според него най-добрият начин да се предотвратят подобни инциденти е да се проявява огромно внимание към сградите паметници на културата и да не се позволява никакъв компромис с експлоатацията им и извършването на ремонтите, както и да не се допуска складиране на горими материали в подпокривните пространства или около сградите.
„Тези обекти са изключителна ценност и веднъж изгорели, не могат да бъдат възстановени в автентичен вид. Всяка следваща възстановка е копие на сградата, която е носила историческия дух, културата и занаятчийските умения на нашите предци“, отбелязва арх. Игнатов.
Защитата на паметниците на културата от пожари е отдавнашен проблем в Европа и според проф. Христов инцидентът в Париж не е нещо изключително. През последните 20 години на Стария континент има няколко големи пожара в такъв вид сгради - огнена стихия в замъка „Уиндзор“ причинява загуби за 80 млн. евро, пожар в замък в Лисабон води до щети на стойност 70 млн. евро, а при друг пожар в парламента във Франция щетите възлизат на 45 млн. евро.
"Голяма част от културно-историческото наследство в Европа е било унищожено от пожари. Появи се информация, че от дълги години властите в Париж са знаели, че има проблеми с противопожарната безопасност на катедралата Нотр Дам, но не са успели да наберат необходимото финансиране за защитата й от подобно бедствие", казва проф. Христов.
Според него технологиите дават изключително ефективни решения в областта на противопожарната безопасност. "Учудвам се, че такива системи не са били монтирани в парижката катедрала, или ако са били монтирани, не са се задействали. Вече има надеждни системи, които при възникване на пожар, насочват чрез вентилатори беден на кислород въздух към мястото на горенето и така пожарът се самозагасява. В света съществуват и други подобни технологични решения, но ние в България сме доста проблемни по отношение на прилагането им", отбелязва проф. Христов.
Пожарите в България от близкото и далечно минало
Той припомня за два големи пожара в сгради паметници на културата у нас в началото на миналия век. През 1901 г. западното крило на Бачковския манастир изгаря напълно, а през 1947 г. пламъци унищожават южния двор, в който се намира библиотеката на манастира. През 1923 г. Народният театър „Иван Вазов“ изгаря изцяло. По време на основен ремонт през 1971-1975 г., когато се създава Камерната зала, част от оригиналната конструкция на сградата е разрушена поради грешка, тъй като проектната и строителна документация от възстановяването след пожара от 1923 г. не е намерена.
В по-ново време пожар изпепели напълно през лятото на 2016 г. четири от складовете на „Тютюневия град“ в Пловдив, които са паметници на културата. Причинените щети бяха за над 11 млн. лева. При последвалото разследване беше установено, че пожарът е бил умишлен и за него беше обвинен бездомникът Любомир Данчев. През януари тази година Окръжният съд в Пловдив потвърди окончателно присъдата му от четири години затвор за палежа.
Четири бивши тютюневи склада горяха под тепетата.
През лятото на миналата година пожар унищожи и около 1500 кв. м от покривната конструкция в сградите на бившите царски конюшни в центъра на София. Възстановяването на покрива струва на общината 100 хил. лв. Причината за пожара остава неизвестна.
Църкви и катедрали в Европа, които възкръснаха от пепелта
Пожарът в катедралата Нотр Дам в Париж развълнува както присъстващите на мястото на инцидента във френската столица, така и милионите, които наблюдаваха със затаен дъх пред телевизорите и в социалните мрежи. Още във вечерта на пожара френският президент Еманюел Макрон обяви, че започва събиране на средства за възстановяването на един от символите на Париж.
А историята е пълна с примери за разрушени и възстановени катедрали. Испанския вестник El Pais припомня някои от тях.
През 1666 г. катедралата „Свети Павел“ в Лондон е унищожена от пожар. Английският архитект сър Кристофър Рен проектира новата катедрала, която е построена между 1675 и 1710 г. в бароков стил и с характерния си купол.
През 1755 г. земетресение нанася щети на катедралата в Лисабон, като унищожава готическия й параклис и пантеона. Храмът е възстановен частично и реставриран в началото на XX век.
Катедралата „Свети Мартин“ в белгийския град Ипър е бомбардирана по време на Първата световна война. В крайна сметка тя е възстановена през 1930 г. с островърха кула на мястото на първоначалната квадратна кула.
Сводът на готическата църква „Санта Мария дел Мар“ в Барселона още носи белези от пожара през 1936 г. Църквата от XIV век, която е бомбардирана през 1714 г., гори 11 дни в началото на Гражданската война. Загубени са бароковият олтар и историческият архив. Каталунският парламент запечатва входовете на катедралата, за да предотврати нови нападения и плячкосвания.
Катедралата в Кьолн, чийто строеж започва през 1248 г., понася щети от избухването на 14 бомби и 70 пожара по време на Втората световна война. Сводовете в главния кораб на катедралата рухват, унищожени са също органът и стъклописите от XIX век наред с другите щети. Средновековните стъклописи и други артефакти от епохата са преместени на по-сигурно място още в началото на войната по примера на останалите катедрали в Европа. Възстановяването на църквата е завършено през 1956 г.
14:07 | 12.09.22 г.