Средно по 15 души присъстват на обществени обсъждания в столицата, на които се дискутират важни въпроси за града, а само в 12% от случаите мнението на гражданите е взето предвид. Това става ясно от проучване на „Визия за София“, посветено на възможностите за подобряване на ефективността на обществените консултации в Столична община.
Сред причините за пасивността на гражданите са липсата на време, семейни ангажименти, други интереси или липса на вяра в реалната възможност за включване в процеса на вземане на решения.
В 45% от случаите обществените обсъждания се провеждат в извънработно време, което за определени активни граждани е удобно, а в други случаи е допълнителен фактор за ниското равнище на участие в обществените обсъждания, отбелязват от „Визия за София“. За преодоляването на проблема се препоръчва да се потърсят начини за включване на големи групи от обществото, като се улесни достъпа им чрез онлайн регистрации, анкети, стрийминг, известявания и предоставяне на обратна връзка по проведените обществени обсъждания.
Предлага се също информацията за обсъжданията да стане по-полезна за потребителите с включването на кратко описание на въпроса, час и място на срещата с линк към карта и др.
Сред обсъжданите теми превес имат въпроси, свързани с процеси в общината, за сметка на такива, които в момента са актуални в медиите и публичното пространство. Делът на обществените обсъждания, проведени „на живо“ е 64,2%, а на писмените консултации – 35,8%. Над половината от обществените обсъждания са на теми, свързани с градоустройството – инвестиционни проекти, визи, но има и обсъждания, свързани с транспорт, финанси и общинска собственост, култура и образование.
Само в 12% от случаите обаче мнението на гражданите е взето предвид и липсата на обратна връзка с аргументи „за“ и „против“ мнението създава у гражданите усещане за нещо скрито, задкулисно и за незачитане на мнението им, отбелязват от „Визия за София“.
„Администрацията на СО не е гъвкава по отношение на комуникацията си с гражданите, както в традиционните форми, така и онлайн. Тя използва дигиталните канали за комуникация по аналогов начин, като говори на гражданите, а не споделя с тях. Това не подобрява взаимодействието сгражданите и не води до подобряване качеството и резултата от обществените обсъждания“, констатират от „Визия за София“.
Анализът показва, че като цяло администрацията спазва сроковете за обявяване на обществените обсъждания, но не винаги публикува предварително на едно място цялата информация по засегнатия въпрос. При градоустройствените проекти, например, само в 56% от случаите е публикувана предварително графичната информация, виза или документът, който ще се обсъжда. В останалите случаи хората трябва да ходят на място в съответната администрация или да търсят информация в сайтовете на най-малко три институции – Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ и съответната районна администрация.
Друг недостатък, посочен от „Визия за София“, е, че важните за хората теми на практика на присъстват като въпроси за обществени обсъждания. Такива са проблемът с мръсния въздух, ремонтите в центъра на столицата. „Изводът, който може да се направи, е, че общината не контактува и не комуникира с гражданите като с равностоен партньор“, казва се в анализа.
От „Визия за София“ посочват като добър пример за комуникация с гражданите естонската столица Талин, където геопорталът на града съдържа цялата информация за територията и данните за публичното пространство. Той използва отворени данни, които позволяват да се правят различни 3D модели и справки за собствеността на земята. Естонската столица разполага и с дигитален регистър за планиране , който съдържа всички планове на общината в цифровизиран вид.
18:13 | 13.09.22 г.