През 2017 г. 37% от българите не са могли да си позволят да отопляват достатъчно жилището си, като делът им е най-високият сред страните членки на Европейския съюз, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
Все пак за десет години процентът на българските граждани, които не са в състояние да отопляват адекватно дома си, е намалял почти наполовина. През 2006 г. той е бил 69,5%, а през 2007 г. - 67,4%, сочат още данните на Евростат.
Домакинствата у нас с доходи на ниво под 60% от средностатистическите доходи за страната са по-застрашени да живеят в неотоплено жилище, отколкото хората, които разполагат с доходи над този праг – 59,5% спрямо 29,4%.
Самотните жени в България е по-вероятно да живеят в недостатъчно отоплено жилище, отколкото самотните мъже – 54,9% спрямо 44,8%. 27,9% от домакинствата с едно дете и 28,9% от домакинствата с две деца в страната ни също не могат да се позволят да отопляват достатъчно дома си, показват още данните на Евростат.
Само 8% от населението на Европейския съюз съобщава, че не е могло да си позволи да отоплява адекватно жилището си през 2017 г. Делът достигна пик от 11% през 2012 г., след което непрекъснато намалява, отбелязва Евростат.
След България най-висок дял на населението, което не може да отоплява дома си адекватно, е отчетен в Литва (29%), Гърция (26%), Кипър (23%) и Португалия (20%).
Най-малък (около 2%) е бил делът в Люксембург, Финландия, Швеция, Холандия и Австрия, показват още данните на европейската статистическа служба.