Концентрацията на субсидии в земеделието води до криминални практики, заяви Тихомир Безлов, главен експерт в програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията. Той бе един от участниците в конференцията "Заедно срещу завладяването на държавата: иновативни методи за разследване на измамите с европейските средства за земеделие", започнала днес в София.
Тихомир Безлов посочи, че за 2018 г. общо от еврофондовете България очаква да получи около 4,2 млрд. лв. От тях за селското стопанство са предвидени 2,91 млрд. лв., от които 2,64 млрд. лв. са от еврофондове.
Проблемът не е, че 69% от субсидията е в селското стопанство, а концентрацията ѝ, изтъкна той.
Според него след 2014 г. приемането на таван за субсидиите от 300 хил. евро при директните плащания, което бе въдено като мярка срещу концентрацията, на практика в България е било последвано от криминални практики. Такива според него са раздробяването на най-големите стопанства с назначаване на подставени лица, с цел получавалите досега субсидии в големи размери да продължат да вземат същите суми.
Безлов посочи, че за периода 2007-2013 г. 75% от директните плащания за обработваеми земи са получени от 3700 физически и юридически лица, но според представените данни те представляват реално 100 свързани лица.
При плащанията по програмите за селските райони 67% от субсидиите са усвоени от 100-те свързани лица, каза експертът, като се позова на Годишен доклад на БАН за 2016 г.
От десетте най големи юридически лица в земеделието пък първите пет са на едно семейство.
В новата европейска Обща селскостопанска политика се обсъжда след 2020 година да има таван на директните плащания от 60-100 хил. евро.
Център за изследване на демокрацията:
За да продължат да получават субсидиите в същия размер, най-големият получател трябва да се раздроби поне на 47-48 фирми, а 100-те най-големи им трябват поне 2400 фирми, изчисли експертът.
В България от 2005 до 2013 г. концентрацията расте бързо и ни изпреварват само Чехия и Словакия, но там най-големите арендатори са кооперативи, допълни Безлов.
Това действително е безпрецедентно, площта, която най-големите стопанства обработват, е над средното в света и тези ферми изпреварват големите стопанства в САЩ например, каза експертът.
Той отчете, че в Румъния обработката на земя се концентрира със същия темп, както и в България.
В България по думите му идеята на прага за субсидиите да се подпомагат малките и средните започна да се интерпретира от страна на администрацията.
„Тук има много криминални елементи, едни организирани престъпни групи. Всяка голяма компания трябва да направи инфрасруктура, за да продъжли да взема тези фондове, да намерят счетоводители, лица, които да упълномощят за управлението. Създава се криминална организация за усвояването на фондовете“, предупреди Безлов.
Той даде за пример арестите около случая в Карнобат. Според него регионът е пример за това как „четирима големи зърнари“ управляват хиляди декари. При подобни практики по думите му не е възможно да навлязат нови играчи на пазара.
Валентина Димулеску, експерт по публични политики в Румънското академично сдружение, разказа пред участниците в конференцията, че въпреки общия икономически растеж Румъния остава една от най-бедните европейски държави с растящо неравенство и широко присъствие на корупцията.
Нашата стратегия за борба с корупцията не доведе до желаните резултати, повече от 70% от гражданите смятат, че Румъния върви в грешна посока, каза тя.
Експертът даде пример с изграждането на некачествена инфраструктура, въпреки многото вложени средства - повече от средното за Европа.
Освен това уличените в корупция държавни служители на високи нива получават условни присъди, а служителите им реални, каза Валентина Димулеску.
21:27 | 13.09.22 г.