1,2 млрд. лв. могат да бъдат „заровени“ под пясъчните дюни

Покрай скандалите около плаж „Корал“ на дневен ред отново изплува идеята от преди няколко години дюните по Черноморието да бъдат отчуждени и нанесени в кадастралните карти. Това обаче може да коства на държавата поне 1,2 млрд. лв., съобщи за Investor.bg високопоставен източник от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), пожелал анонимност.

Според него сумата може да бъде и двойно повече в зависимост от това какви обезщетения и разходи за съдебни дела ще трябва да бъдат платени. В момента работна група с експерти от МРРБ, Министерство на туризма и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) подготвят доклад, който ще даде повече яснота по въпроса и конкретната сума.

Искането за отчуждаването на дюни е направено официално още преди година, и то не само за плаж „Корал“, а за всички дюни, разположени на територията община Бургас. Това се разбира от кореспонденция между министъра на туризма Николина Ангелкова и Камарата на геодезистите в България, която е публикувана на сайта на браншовата организация.

Всъщност дюните на „Корал“ са нанесени в специализираните карти (каквото е изискването в Закона за устройство на черноморското крайбрежие), но все още липсват в кадастралните, става ясно още от писмата между министъра на туризма и геодезистите.

Йоан Каратерзиян, председател на управителния съвет на Камарата, коментира, че не чува за първи път тази сума. Според него обаче е повече от наложително Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) да обобщи данните за това къде и какви дюни има – такива, които попадат в частна собственост, и такива, които са и държавна или общинска.

Къде е драмата?

Според Закона за устройство на черноморското крайбрежие към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. Конкретно за „Корал“ става дума за 120 дка частни земи зад плажа, от които 90 дка са дюни.

По закон върху дюните има пълна забрана за строителство. Освен това, пак според Закона за устройство на черноморското крайбрежие, министърът на туризма заявява изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на глава шеста от Закона за кадастъра и имотния регистър след приемане на специализираните карти на морските плажове (чл. 6, ал. 10 от ЗУЧК). Това означава, че задължение на мнистъра на туризма е подаването на заявление за отразяване на границата на крайбрежната плажна ивица въз основа на специализираните карти. Преди 15 март 2016 г. това трябваше да направи министърът на регионалното развитие и благоустройството, припомнят от Камарата на геодезистите в България. Сега това е задължение на Николина Ангелкова.

Процедурата по отчуждаването на спорните имоти (дюни) обаче е задължение на министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Той трябва да състави и акт за изключителна държавна собственост за територията на крайбрежната плажна ивица. От Камарата на геодезистите в България дори настояват Нанков да сезира прокуратурата за отмяна на актовете за одобряване на подробните устройствени планове на Царево, с които са урегулирани посочените имоти и е променено предназначението им (поставена е ограда и достъпът до плажа е затруднен).

Според камарата целия казус поставя под въпрос и процедурите по създаването на Общия устройствен план на община Царево, област Бургас, тъй като плажната ивица не е отразена коректно в картите.

Как една дюна става частна?

Преди приемането на Закона за устройство на черноморското крайбрежие през 2008 г. дюните са били част от общински или държавни земи, които са били реституирани.

„Имаше време, в което с тези земи можеха да се правят сделки, да не говорим, че имаше и много грешки в картите“, коментира Йоан Каратерзиян. Всъщност превръщането на дюните в частни е процес с 25-годишна давност.

„Макар и единичен случай, казусът „Корал“ трябва да бъде изчистен и то така, че да обхване цялото Черноморие. Темата с дюните е много важна, но процедурата по отчуждаването им може да струва на държавния бюджет над 1,2 млрд. лв. Регионалните екипи на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) също трябва да се изкажат за цените на тези терени. Но съгласно закона собственик на плажовете е държавата, а дюните, като част от ивицата, също са неприкосновени. Принципал тук е Министерство на туризма и именно оттам трябва да дойдат исканията за актуване и актуализация на картите. Това обаче ще повлече след себе си лавина от огромни претенции от собственици, които ще искат да бъдат обезщетени или ще ни съдят за пропуснати ползи“, коментира източникът от МРРБ.

Тепърва ще се търсят варианти как да се реши казусът, така че всички засегнати страни да са доволни. Не бива да забравяме и факта, че оценките на експертите кое е дюна и кое – не, също са противоречиви. Според кметовете пък цялата тази „патардия“ около плажовете влияе зле на имиджа на страната и отблъсква инвеститорите.

Безспорно е също, че споменатата вече сума звучи зловещо на фона на информацията, появила се във вестник „24 часа“ преди няколко години, че 3300 декара от общо 4600 декара дюни в България са частни. Така или иначе, освен парични обезщетения, биха могли да се правят замени, но със сигурност въпросът не би могъл да се реши без сериозен обществен дебат и повече прозрачност от страна на всички засегнати институции.