Местоположението, инфраструктурата и наличието на квалифицирана работна ръка – това са основните притегателни фактори за инвеститорите в индустриални и логистични площи, стана ясно по време на годишната конференция „Индустриално строителство и инвестиции“, организирана от Градът Медиа Груп.
От години има дефицит на модерни складове от клас А, като свободните площи на пазара са под 1% от доста време, но същевременно се строи усилено. За последната година и половина всички новоизградени складови площи са наети преди да бъдат завършени, каза Владимир Гюрджиев, мениджър „Индустриални и логистични площи“ в Cushman&Wakefield/Forton.
Търговията заема най-голям дял – 27%, от наетите складови площи, следвана от транспорта и логистиката със 17%, електроенергията с 15%, строителството с 13% и химическата промишленост с 11%, съобщи Симеон Митев, собственик на платформата БГ Склад. Според него основните характеристики на модерните складови площи са добра локация, достъпност за ТИР-ове, наличие на обществен транспорт и близост до обекти като митници, гари и летища, пристанища и зони със специален режим.
По думите му много от новите модерни складови площи се намират извън града, където цената на земята е по-ниска и има възможност за изграждане на по-големи обекти. Това обаче налага осигуряването на допълнителен транспорт за придвижването на служителите. Поради това инвеститорите трябва да вземат решение дали да заложат на по-евтината земя, или да запазят достъпа си до градската част.
Пресечната точка между двата варианта са ринговете в градовете, като по думите на Митев най-голямо е търсенето в ринга на София около Цариградско шосе.
Според арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България, липсват големи индустриални зони с добре развита инфраструктура, които да са в състояние да отговорят на специфичните изисквания на автомобилната индустрия - водещ индустриален инвеститор в България в последните години.
Според него това е най-бързо развиващата се индустрия в България с над 50% от инвестициите от няколко години. В последните пет години делът й в БВП на страната нараства от 1% на 4%, но по думите на Станиславов това развитие не е достатъчно бързо и България е на последно място сред държавите от Югоизточна Европа по този показател.