България се отказва от ограниченията за чужденците при покупката на земя

Изискването за пет години уседналост противоречи на европейското законодателство, заради което ЕК започна и наказателна процедура

Управляващите се отказват от ограниченията за чужденците при покупките на земеделска земя в България, вижда се от публикувани за обществено обсъждане предложения за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Текстовете са качени на портала за обществени консултации strategy.bg. Становища могат да се подават до 13 август.

Припомняме, че през 2014 г. беше въведено ограничение за придобиване на земеделски земи от чуждестранни граждани. Основно изискване е чужденците да докажат пет години уседналост, за да могат да купуват ниви в България. Предложението за уседналостта беше на БСП, като срокът й се увеличи до 5 години по искане на „Атака“.

Текстовете бяха върнати от тогавашния президент Росен Плевнелиев, но депутатите отхвърлиха ветото.

Две години по-късно – през 2016 г., Европейската комисия (ЕК) предупреди България за законодателството в сферата. Освен срещу нас, подобна процедура е стартирана и срещу Унгария, Латвия, Литва и Словакия заради законодателни пречки пред инвестициите в земя от чужденци, които противоречат на един от основните принципи на ЕС – за свободното движение на капитали.

С предложенията за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи управляващите предлагат да отпадне спорния член 3в, който регламентира правото на собственост върху земеделски земи на чуждестранни физически и юридически лица.

В мотивите към законопроекта вносителите посочват, че нормативният акт противоречи на европейското законодателство и създава предпоставки за дискриминация и неравно третиране.

Процедурата на ЕК срещу България в момента е на етап „мотивирано становище“, става ясно от мотивите, т.е. втори етап от наказателната процедура. България официално е поела ангажимент да отмени текстовете и ако не изпълни ангажимента си, Брюксел може да заведе дело срещу страната ни в Съда на ЕС. Така минималната еднократна санкция за България може да достигне 839 хил. евро, а отделно да се наложи и периодична имуществена санкция, която се начислява за всеки ден бездействие от страна на осъдената държава.