България вписва четири биосферни резервата по изискванията на ЮНЕСКО. Министърът на околната среда и водите Нено Димов подписа декларацията с номинациите, която се изпраща на Секретариата на ЮНЕСКО, съобщи екоминистерството.
Номинациите са за биосферни резервати от нов тип – Биосферен резерват „Сребърна“, „Червената стена“, „Узунбуджак“ и Национален парк „Централен Балкан“. В границите на новите биосферни резервати попадат 7 от резерватите от стар тип, включени в мрежата през 1977 г.
Министерството на околната среда и водите информира, че е подкрепило Националния комитет по програмата „Човекът и биосферата” (МАВ) на ЮНЕСКО в усилията му, свързани с избора и номинирането на биосферни резервати от нов тип.
Чрез проект, финансиран от Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС) и изпълнен от Българска фондация „Биоразнообразие”, са проучени възможностите за съвместяване на съществуващите биосферни резервати със съвременните изисквания.
Подготвени са номинационни документи за резерватите, чието обявяване е подкрепено с решения на общинските съвети и местните общности, информира МОСВ.
България е уведомена, че Консултативният съвет на програмата е разгледал българските номинации и е препоръчал да бъдат одобрени на 29-та сесия на Междуправителствения комитет по Програмата (MAB - ICC) през юни 2017 г. Препоръката е биосферните резервати от старо поколение у нас, за които общините не са изразили съгласие за обявяване за резервати от съвременен тип, да бъдат заличени от световната мрежа по служебен път.
МОСВ заявява, че не е променяло позицията си, според която ще продължава да подкрепя и подпомага методически процеса по развитие на мрежата от биосферни резервати (паркове) в България.
Програмата „Човекът и биосферата” към ЮНЕСКО започва рабoта през 1976 г.
Целта й е да бъде създадена световна мрежа от биосферни резервати, в която да бъдат съхранени образци от неповлияни от човешката дейност природни екосистеми. България се присъединява към програмата МАВ през 1977 г., като включва в мрежата 16 стриктни резервата, с което се превръща в една от страните с най-представителните мрежи от биосферни резервати в Европа.
През 1995 г. са приети Севилската стратегия и Законова рамка за биосферните резервати. Съгласно нея биосферните резервати следва да стимулират и устойчивото развитие на местните общности. Затова следва да бъдат обособени освен зони за строга защита и „буферни“ зони, както и „преходни“ зони, в които се поощрява прилагането на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните региони, и опазване на природата в тях.
На национално ниво програмата се управлява от Национален комитет, в който участват представители на БАН, държавни институции, НПО и др. Съставът на националния комитет е определен с решение на Управителния съвет на БАН от 2014 г.
В съобщението се допълва, че МОСВ ще продължи да подкрепя процеса за обявяване на съвременни биосферни резервати.