В последните няколко години се увеличават компаниите, които рециклират строителни отпадъци. Фирмите имат два източника на приходи – входна такса, която строителите плащат за всеки изхвърлен тон отпадъци, и цени от продажбата на материали втора употреба. Това стана ясно на конференцията за Югоизточна Европа за управление на отпадъци и рециклиране.
През 2014 г. България е рециклирала 54% от изхвърлените строителни отпадъци, отчитат от екоминистерството. Числото обаче е толкова високо, защото едва ли мониторингът обхваща всички отпадъци от строежи, смята Румяна Захариева от Строителния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).
Тя посочи, че около около 40% от всички отпадъци са строителни. Така секторът едновременно консумира и изхвърля големи количества ресурси.
Скалните материали, бетон, стоманобетон и керамика например могат да станат на трошен камък. За строителни цели може да се рециклира и асфалтобетонът, както и други компоненти, като дървесина, хартия и метали. Така поне 90% от генерираните строителни отпадъци подлежат на оползотворяване. В момента според Румяна Захариева сградите са разрушавани „дивашки“, вместо това да става селективно.
Към 2009 г. са генерирани 3 млн. т такива отпадъци - почти колкото битовите, в Европа съотношението е подобно.
Според Румяна Захариева фирмите, които инвестират в рециклирането, са направили устойчиви инвестиции и няма никаква опасност след 5 - 10 г. търсенето да спре. Дори в България да започнем да използваме 100% от всички строителни отпадъци, ще спестим само 8 - 10% от материалите, които са нужни на сектора, коментира тя.
Тя посочи още, че ако изхвърлят отпадъците на депо, строителите дължат около 40 лв./т, а през 2020 г. ще дължат 95 лв./т. Ако ги предадат на площадка за рециклиране, дължат само 3 лв./т за бетонни отпадъци и 8 лв./т за керамика.
Инсталациите за оползотворяване на бетон в страната са станали 35, но са разпръснати неравномерно. Например в област Бургас има шест и за някои дори няма входна такса, а в някои области на Югозападна и Северозападна България няма такива инсталации.
Управлението на строителните отпадъци е директно свързано с кръговата икономика - намаляват се и разходът на суровини, и отпадъците, изтъкна експертът.
Тя обаче подчерта, че у нас има някои нормативни пречки за по-пълното използване на този ресурс. В момента например няма правен механизъм, по който да бъдат лесно пуснати на пазара отпадъчни тухли, бордюри и плочи. У нас официално не се предлагат тухли втора употреба, но сигурно ги има в сивия сектор, заяви Румяна Захариева. Все пак тези тухли могат да заместят трошения камък и така да се спестят концесионните такси за добив.
Захариева допълни, че страни като Холандия, Дания и Германия са изпреварили евродирективите и още преди години са постигнали над 70% рециклирани строителни отпадъци.
Гюлер Алиева от екоминистерството коментира, че за да станат строителните отпадъци строителни материали, те трябва да са минали през оползотворяване и да отговарят на изискванията на съответния проект.
В момента тези отпадъци основно стават подложки на пътища или с тях се укрепват насипи. Трябва да е сигурно, че тези материални са инертни – да не горят, да не си променят свойствата и да не са опасни, подчерта тя.
Когато инфраструктурни обекти се строят с публични средства, са заложени конкретни проценти – колко строителни отпадъци да се влага в зависимост от това дали се строят сгради, пътища, насипи. Изискванията ще растат постепенно до 2020 г.
На форума министърът на околната среда и водите Ивелина Василева заяви, че в ЕС са поставени цели за 65% рециклиране на битови отпадъци до 2030 г., 75 на сто рециклиране на отпадъци от опаковки до 2030 г., 10% максимум депониране до 2030 г. В България е постигнато средно 24% материално рециклиране, което е напълно съпоставимо със средното за ЕС – 26%.
*Новината е допълнена в 15.47 ч.
17:20 | 13.09.22 г.