Съдбата на сградите - паметници на културата, вече ще се решава от общините, а не от Националния институт за паметниците на културата, както бе досега. Кметовете ще могат да избират експерти, които да преценяват да се извърши ли намеса в ценните обекти.
Това решиха депутатите, които приеха на първо четене промени в Закона за културното наследство.
Засега съдбата на сградите - паметници на културата ще се дава само на общините с териториално деление - София, Варна и Пловдив. Обсъжда се обаче такива правомощия да се дадат и на по-малките общини, разказаха депутати.
Аргумент за промяната е тромавата процедура в момента и желанието за опазване на сградите от разрухата на времето.
Друга важна промяна е въвеждането на текст в закона, който гласи, че липсата на писмено становище и заверка в законоустановения двумесечен срок ще се счита за мълчаливо съгласие. Проектът, внесен от ГЕРБ, бе подложен на критики в пленарната зала.
Според реформатора Вили Лилков проектът няма да промени нищо. "Само ще пратим и то ненужно в общините една процедура, която и в момента е прекалено усложнена и с нищо няма да помогнем на нейното облекчаване", каза той.
Независимият Велизар Енчев пък нарече промените в закона "своеобразна форма на приватизация на недвижимото културно-историческо наследство" и поиска вносителите да го убедят в обратното.
Според Красимир Велчев, който е сред вносителите, проектът решава въпрос, нерешен от години.
"Ако го оставим нерешен и си заровим главата в пясъка, тези хора ще страдат, ще се събарят паметници. Ние говорим дали да запазим културното наследство. 10 години водих борба, даже колегите от опозицията ме взеха на подбив, че с това са щели да ме запомнят, че 10 години си говоря като латерна за летище "Божурище" и въпреки това го съсипаха, нали", каза той.
14:27 | 13.09.22 г.