Конструктивното обследване на сградите, включени в програмата за саниране, не се извършва както трябва. Причината е, че не се прави подбор на екипите, които биха могли да го извършат. Това каза пред БНР инж. Цвятко Туджаров от Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, който наблюдава програмата за енергийно обновяване на българските домове в Югозападния регион.
По думите му екипите трябва да отговарят на 2 условия освен цената – да има опитни проектанти с пълна проектантска правоспособност и те да разполагат с необходимия инструментариум, за да изследват армировката, да направят сеизмичен анализ и да се установи с колко може да се удължи животът на една сграда, пояснява експертът.
Цвятко Туджаров е категоричен, че е било грешка общините да заложат като критерий в обществените поръчки най-ниската цена за предварителните дейности в новата програма. „Това е отговорен интелектуален труд, който не може да бъде сравнен с обществена поръчка за доставка на тоалетна хартия“, казва той.
„Панелните сгради са проектирани за 50 – 60 години живот и в по-голямата си част те са на такава пределна възраст. Когато ги санираме, под красивата топлоизолация остава конструкция, за която никой не знае в какво състояние е", посочва още експертът.
"Техническите паспорти не се проверяват от никого. Когато критерият е най-ниска цена, това се работи от хора, които не са добре подбрани, нямат необходимия опит и не се получават нещата както трябва. Формално се представя технически паспорт“, заявява още той.
Основната вина според него е на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което съветва общините да залагат критерия най-ниска цена.
Все пак, според експерта, след значително забавяне и катаклизми мерките от програмата ще бъдат приложени, а жилищата – санирани.
19:40 | 09.09.22 г.