Всичко започва със спор за силна музика. Съседите се чувстват обезпокоени. Бурна кавга води до масово меле, няколко души са сериозно ранени. Преди да се стигне до нещо по-лошо, нахлува полицията. Оттогава тя охранява селото без прекъсване.
Да, става дума за Гърмен – село в Родопите с 1800 жители, от които една трета са роми. Доскоро селото на практика бе непознато. След сбиването вечерта на 23 май, при което българите и ромите се противопоставиха, Гърмен осигурява на националните медии почти всеки ден гръмки заглавия: ту десни хулигани завладяват селото, ту българските граждани заплашват ромите със саморазправа, ту вътрешният министър Румяна Бъчварова , който идва лично до селото, за да следи ситуацията, отнася обиди като „защитничка на циганите".
Конфликтът в Гърмен назрява отдавна, пише Der Spiegel. Част от ромите живеят в подобни на гета квартали в покрайнините, в недовършени къщи, без течаща вода, без канализация. Почти никой няма работа, повечето живеят от оскъдните обезщетения - социални помощи и детски надбавки. Българските граждани обвиняват ромите, че редовно крадат от другите селяни и не плащат сметките за ток. В допълнение, техните домове са били незаконно построени върху общинска земя. Местните лидери на ромите отричат тези твърдения.
„Ситуацията в Гърмен е израз на развитието на България през последните 25 години“, твърди политическият анализатор Огнян Минчев от софийския „Институт за регионални и международни изследвания“, цитиран от Der Spiegel. "Политиката и публичната власт, както и в много страни от Източна Европа, престана да се грижи за ромите. Няма никакви стратегии за насърчаване на социалното им присъединяване".
Сега Гърмен се превърна в символ на конфликта между българското население и ромското малцинство в България. Но инциденти съществуват и другаде. В софийския квартал Орландовци в средата на юни се стигна до сблъсъци между роми и българи. В продължение на дни стотици крайнодесни многократно вилнееха из квартала. Поводът бе също спор за силна музика. Само масовото полицейско присъствие предотврати тежки последици.
Ситуацията напомня на есента на 2011 г., когато пътнотранспортно произшествие със смъртен случай, причинен от роми в централното българско село Катуница, доведе до общонационални бунтове срещу малцинството.
Междувременно премиерът Бойко Борисов предупреди да не се стига до нови етнически конфликти и да не се "играе с огъня". Но той има добри причини да казва всичко това: „националистите в момента използват в речи на омразата призрака на "циганизацията" на България. Валери Симеонов, съпредседател на националистическия "Патриотичен фронт", представен в парламента с малко под осем процента от местата, заяви, че по-голямата част от българските роми са "перфектни паразити".
Много българи наистина вярват, че ромите живеят само от социалното подпомагане и детски надбавки и са по принцип престъпници", казва експертът на малцинствата Ива Александрова от Центъра за изследване на демокрацията. „Това очевидно е стереотип, който служи само за намиране на изкупителна жертва", каза Александрова, цитирана от Der Spiegel.
Тези тиради обаче не са чисто български проблем, а общоевропейско явление. До този извод стига и публикуван през юни доклад за интеграцията на ромите на Европейската комисия. В много държави членки, особено там, където има големи ромски малцинства, се наблюдава увеличение на антициганските настроения, демонстрации десни екстремисти, насаждане на омраза и престъпления. Страните членки трябва да направят повече за равенството на ромите, казва комисарят по правосъдието на Вера Юрова.
Колко далеч от това положение са преди всичко страните с големи ромски малцинства показват последните доклади на организациите за човешките и гражданските права, включително Amnesty International и Европейският център за правата на ромите (European Roma Rights Center, ERRC). Според тях ромите в Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България и страните от Западните Балкани, където живеят около две трети от около 10 млн. европейски роми, са дискриминирани и маргинализирани.
„Ромите в Източна Европа са далеч по-силно представени в бедните слоеве на населението", твърди директорът на ERRC Андраш Юлаки. „Едва половината от всички роми имат работа, образованието им е далеч под нивото на мнозинството, тяхната продължителност на живота е с 10 до 15 години под тази на съседите им". Накратно Юлаки предупреждава: „Положението на ромите в Източна Европа е бомба със закъснител“.
И в Гърмен ситуацията няма да се промени коренно скоро. В началото на седмицата властите започнаха да събарят първите незаконни жилища в квартала. До август трябва да бъдат съборени 124 сгради. Но от години бившият кмет на селото е обещавал на ромите да строят на общинската земя – очевидно против закона. Причината е ясна – кметът, който бе от Движението за права и свободи, се е надявал да печели гласовете на малцинството при избори.
Жертвите на тази практика сега са самите роми. Когато булдозерите навлизат тази седмица в Гърмен, първите бездомни ромски семейства молят сегашния кмет Минка Капитанова за временно място за живеене. Тя отказва. „Ние няма какво да предложим".