По всичко личи, че проблемът със санирането на жилищни сгради се разраства и харченето придобива още по-внушителни размери, пише в коментар Зорница Славова от Института за пазарна икономика.
Като напомня за анализа на ИПИ, в който се казва, че че санирането е икономически необосновано, икономистът коментира, че „безплатното саниране“ представлява чист вариант на популизъм с пари на данъкоплатците.
С доклад до Министерски съвет регионалният министър настоява за някои промени в програмата за саниране, които намаляват изискванията за сградите, които могат да кандидатстват за „безплатно” саниране.
Ето и промените:
По-малко апартаменти. Сега изискването за кандидатстване е сградата да е от минимум 36 апартамента, а предложението е да се санират и блокове с 32 апартамента.
Не е нужно всички да са съгласни. Сега при одобрение за саниране трябва всички собственици да са съгласни. С промените се позволява саниране, дори ако 5% от собствениците не са съгласни и не желаят да осигурят достъп до апартаментите си. При тази ситуация общината ще трябва да намери „подходящо техническо решение ... с оглед постигане на цялостна визия на сградата”. Може да се санира само част от сградата. Сега изрично е записано, че цялата сграда трябва да кандидатства и да бъде одобрена, за да се извърши санирането. Предложението за промяна е за големите блокове, които са съставени от няколко части и образуват свързано строителство (под формата на буквите „П” или „Г”, например) само част от сградата да може да кандидатства и да се санира.
Всички тези промени показват, че правителството иска ударно да изхарчи тези средства. Нищо чудно накрая да се санират еднофамилни къщи и отделни апартаменти или пък санирането да стане задължително без изобщо да се питат собствениците.
И ако предишният абзац изглежда ироничен, това е, защото продължава да няма логика да се харчат огромни суми, събрани от всички, за да се поддържат частни домове и то по променящи се критерии и съмнителни процедури за избор на изпълнители.
14:33 | 12.09.22 г.