Около 25 млн. лв. ще бъдат необходими за отчуждаване на имоти по протежението на Северната скоростна тангента на София. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която присъства на национална конференция за предизвикателствата при изпълнението на проекти, финансирани по оперативните програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“.
В момента много хора са недоволни от предложените им обезщетения за отчуждаване на имоти за пътната отсечка. Делата са почти 500 и са насрочени за следващото лято, обясни Павлова пред БТА. Ако не се постигнат извънсъдебни споразумения по тях и не се платят отчужденията, няма да може да почне строителството и средствата за тангентата ще бъдат загубени, категорична бе тя.
Правителството ще направи опит до края на януари да бъдат проведени преговори и да се постигнат извънсъдебни споразумения. Целта е през пролетта да започне строителството на обекта и той да бъде завършен до края на ноември 2015 г. Това е и крайният срок, който е поставен, за да може да се използват средствата от настоящата оперативна програма „Регионално развитие“.
Ако обаче парите се загубят, ще трябва да се търсят заеми, за което възможностите в момента са ограничени, обясни Павлова. Според нея дори и да не се реализира Северната скоростна тангентата, има чакащи проекти, които могат да получат еврофинансиране.
Павлова бе категорична, че договорът за строителството на лот 4 на магистрала "Струма" не е прекратен. Очаква се в понеделник да е готов анализ на състоянието на обекта. Най-вероятно ще се опитаме да спасим проекта и той да бъде довършен до септември следващата година, заяви министърът.
МРРБ с анализ какви средства трябват за пътни и водни проекти
В момента МРРБ има готовност да представи анализ на необходимите заемни средства за изграждането на проекти в сферите на пътната и водната инфраструктура. Според Павлова заемите могат да се използват в няколко направления. По отношение на пътните проекти европейско финансиране ще се търси например за магистрала "Хемус" и групата от проекти, за които сме подали заявка към бъдещия инвестиционен фонд между ЕК и Европейската инвестиционна банка.
Предложените проекти за финансиране по тази схема са изграждането на четирилентов път от София до Видин, строителство на магистралата между София и Калотина, довършването на Софийското околовръстно шосе и пътя Велико Търново – Русе, обясни министърът. В случай, че за тези проекти не се осигурят средства от инвестиционния фонд, ще се търсят заеми за осъществяването им, обясни Павлова.
Аналогична е ситуацията и във водния сектор, където ще се търсят средства за финансиране на проекти за изграждане на инфраструктура за питейни води. В случай, че за някой проект няма достатъчно еврофинансиране, в дългосрочен план ще се разчита на външно финансиране и на публично-частно партньорство, поясни министърът.
Според Павлова най-важното в момента е приемането на актуализацията на бюджета, за да може да бъде довършена финансово тази година, и да се направят всички неотложни плащания. Втори приоритет е подготовката на Бюджет 2015. Основен елемент от тази процедура ще е запазването на 3-процентния таван на дефицита през следващата година., отбеляза министърът.
Според нея това означава поемането на нови дългове да бъде сведено до минимум и фокусиране в довършването на изпълнението на тези проекти, за които има сключени вече заемни споразумения. Ако параметрите на бюджета спрямо планираните приходи и разходи, покажат тази възможност, разбира се, че ще трябва да се мисли за взимане на заеми, смята министър Павлова.