Потреблението на енергия в сградите у нас трябва да се свие десетократно до 2020

Всички сгради в България трябва намалят в пъти потреблението си на енергия след 2020 г. Това е записано в приетите от Европейската комисия директиви за строителството на нови сгради, обясни архитект Здравко Генчев, директор на центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ по време на конференция за пасивните домове.

По думите му след пет години сградите в страната трябва да покриват критериите за нулево или близко до нулевото енергийно потребление. При новото строителството потреблението на енергия в сградата не бива да надхвърля 15 kW на кв. м годишно, е записано в директивата. Толкова е и потреблението на т. нар. пасивни къщи, към които е насочила поглед цяла Европа. 

При сега съществуващите сгради подобни минимални потребления обаче няма как да бъдат постигнати и заради това от ЕК са предложили друг стандарт. Според него всички постройки – жилищни или обществени, трябва да намалят консумацията си на енергия до 25 kW на кв.  м годишно, обясни Генчев. Стандартът е предложен от германската организация Passive House Institute, като експертите го наричат EnerPHit. При него в съществуващите сгради се вграждат компоненти на пасивните къщи, за да се подобри тяхната ефективност. Представители на института представиха и германския опит в енергийната ефективност и строителството на пасивни къщи. Организатор на събитието в София бе Германо-Българската индустриално-търговска камара и международната консултантска фирма eclareon GmbH.

Генчев бе категоричен, че подобни стандарти за ниска консумация на енергия ще трябва да изпълнява и България. За обществените сгради срокът за покриване на новите изисквания е дори по-кратък. Те трябва да намалят драстично консумацията си още от 1 януари 2019 г., обясни архитектът.

По 250 kW харчим на година за отопление на всеки квадратен метър от жилището

Чрез тези изисквания Европа ще постигне колосални икономии на енергия, смята Генчев.  В момента за отоплението на една панелна сграда в България отиват между 150 и 250 kW енергия годишно за всеки квадратен метър. В същото време една пасивна къща харчи само  15 kW, поясни Генчев. Според него е добре страната ни да приложи изискване всички  новопостроени сгради да харчат не повече от 25-30 kW енергия на квадрат, а старите сгради – около 35-40 kW.

Трудно е обаче да се прецени на колко точно ще възлезе инвестицията за модернизирането на жилищата и обществените сгради до такива почти нулеви нива на потребление на енергия. „При всяка сграда вложенията са различни и се разглеждат индивидуално“, обясни Генчев.

„Факт е, че при стари сгради вложенията ще бъдат по-високи“. Тук от особена важност е и доколко ще бъде рентабилно да се влагат средства за модернизация на един панелен блок например, на който вече му изтича ресурсът на живот. В същото време може да се окаже целесъобразно, ако в една нова сграда се вложат по още 100 евро на квадратен метър за постигане на изискванията на ЕК, смята Генчев.

Той отново припомни, че за постигане на добър ефект от санирането на сградите трябва да се използва достатъчно дебела изолация, качествени материали и да се изберат прозорци с добри характеристики. „Поставянето на изолация, дебела 5 см, си е загуба на време, пари и  материали. А тя може и да бъде съборена още при първия вятър“, допълни Генчев. Огромен  ефект в санирането и пестенето на енергия би имало, ако изолацията бъде с дебелина 15- 20 см, колкото е при пасивните сгради. Именно такава изолация сега трябва да се слага по домовете на хората при стартиралата отново програма за саниране на жилищата, смята архитектът.

Саниране стъпка по стъпка

Качественото саниране на дадена сграда обаче ще струва много скъпо на хората. За да е социално поносим този разход, се предлага той да се прави на части и разсрочено във  времето. Ако сега е сменена изолацията, то за пет години в тази сграда ще са икономисани средства за подмяна на прозорците, а след още известен период ще се мисли и за подмяна на покрива и изграждане на вентилационна система, обясни Генчев. Така след едно десетилетие сградният фонд у нас може да бъде подобрен значително и дори ще покрива част от критериите за нулево потребление на енергия.

Архитектът бе категоричен, че пасивните сгради в България в момента се броят на пръсти.

Работи се по пилотен проект в Габрово за създаване на детска градина с нулево потребление  на енергия, припомни Генчев. „Има обаче редица частни проекти, които доближават  изискванията на пасивните сгради. Сертифицирането им обаче струва много и собствениците  на домовете се отказват да дават допълнително средства“, добави аехитектът.

Какво е пасивна сграда?

Като цяло пасивната сграда не се различава на външен вид от стандартното строителство. В
нея обаче се използват материали за строителство, които опазват околната среда. Пасивната  къща има монтирана термопомпа, с която се отоплява през зимата и охлажда през лятото.  На покрива има поставени слънчеви панели, които произвеждат както електричество, така и топла вода. От изключително значение за пасивната сграда е и добрата изолация на стените,  която вече може да се прави и от материали, щадящи околната среда. Прозорците пък са  строен стъклопакет, за да не се губи през тях топлината. Свежият въздух се осигурява от  специална вентилационна система. В пасивните сгради има приятен климат, чист въздух,  ниска концентрация на въглероден диоксид, както и много по- малко алергени и шум в  сравнение с нормалните жилища.