До средата на ноември България трябва да направи промените в законодателството, свързани с новата европейска нормативна уредба за наследяването, съобщиха представители на Нотариалната камара на пресконференция.
Новите разпоредби предвиждат да се даде възможност за избор приживе законите на коя държава да се прилагат в случай на смърт на едно лице при наследствените въпроси – на държавата, на която лицето е гражданин, или на държавата, която е обичайното му местопребиваване към момента на смъртта и с която същото лице има трайна връзка.
Обичайното местопребиваване се определя според икономическите интереси на лицето и трайните му намерения за пребиваване в съответната държава, обясни заместник-председателят на Съвета на нотариусите Светлин Микушински.
Ако починалото лице обаче не е определило приживе кое наследствено право да се прилага – на родната му страна или на страната, в която пребивава, заинтересуваните лица могат да поискат издаването на единното европейско удостоверение за наследство, с което да докажат наследствените си права пред властите в държавата, в която починалото лице е пребивавало и в която притежава движимо и/или недвижимо имущество.
След като бъде издадено за ползване в друга държава-членка на ЕС, удостоверението поражда еднакви правни последици във всички държави-членки.
Такова удостоверение може да се издава и за лица, чието обичайно местопребиваване е в държава извън ЕС, както и за лица от трети страни, които пребивават в страна от ЕС.
От август на сайта на Министерството на правосъдието „отлежават“ предложения за промени в Гражданския процесуален кодекс, с които да се въведе новото европейско законодателство в сферата на наследството, каза председателят на Камарата нотариус Красимир Катранджиев.
Новият Парламент ще трябва да разгледа бързо законопроекта, за да избегнем наказателна процедура заради забавеното транспониране на нормите, поясни Теодора Вуцова, член на съвета на нотариусите.
Унифициране на рамката
Новият регламент за наследяването е още една крачка към създаването на единно европейско правно пространство, коментира Микушински. Единната регламентация се налага заради разнообразието от практики в държавите от ЕС, като държавите запазват действащото си наследствено право.
В някои държави от блока например е възможно съвместно завещание на съпрузи и/или други роднини. В други страни е напълно легализирано съвместното съжителство без сключен граждански брак, както и еднополовите бракове, които също пораждат наследствено-правни последици.
И в момента в много държави се прилага практиката наследственото право да не възниква автоматично, а след санкция на друг орган, коментира Микушински. В по-редките случаи това е съдът, а обикновено е нотариус, който анализира наследствените и роднинските връзки.
Европейско удостоверение за наследство ще може да издава всеки нотариус, без оглед на района на неговото действие, предвиждат предложените от правосъдното министерство законови поправки.
С цел избягване дублирането на производства по издаване на удостоверение за едно и също наследство, както и с цел по-лесно търсене на информация за издадени удостоверения за наследство информация за подадените заявления и за издадените удостоверения за наследство ще се съхранява в информационната система към Нотариалната камара.
Удостоверението за наследство, както и актовете за поправка, изменение или оттегляне на удостоверението за наследство подлежат на вписване в имотния регистър, в случай че наследството включва вещни права върху недвижими имоти.
Действията на нотариусите във връзка с издаването, изменението и поправката на европейско удостоверение за наследство подлежат на съдебен контрол, посочват от ведомството.
Нотариусите призовават и за регламентирането на статута на паркоместата и те да се третират като недвижими имоти. От Камарата са внесли предложения за законодателни изменения в няколко органа, включително и в Министерския съвет малко преди оставката на кабинета на Пламен Орешарски.
На пресконференцията Красимир Катранджиев съобщи още, че се предвижда и надграждане на информационната система на нотариусите с допълнителни модули. В момента тя обхваща издадените и отменените пълномощни и завещанията. Новите модули трябва да се добавят в подзаконовата нормативна уредба от Министерството на правосъдието.
Усъвършенстването на информационната система ще се финансира със средства на Камарата.