Възможно е България да не изпълни заложените цели за сградите с близко до нулево потребление на енергия, ако не усъвършенства нормативната база така, че да се въведе интегрирано проектиране на енергийно ефективни сгради. За това предупреди проф. д-р инж. Димитър Назърски от Университета по архитектура, строителство и геодезия на конференция, организирана от Ксела България по повод 20-та годишнина на компанията.
В Директива 2010/31/ЕС от 2010 г. е посочено, че след 31 декември 2018 г. всички публични сгради трябва да имат близко до нулево нетно потребление на енергия. След 31 декември 2020 г. това изискване трябва да бъде изпълнено от всички нови сгради.
Проф. Назърски подчерта, че нормативната уредба в България на практика не регламентира проектирането на енергийната ефективност още на фаза идеен проект на обектите, още повече, че и самите проекти не винаги се реализират в заложените им параметри при изпълнението на строителните дейности.
Той препоръчва да се създадат такива нормативни документи, в които да бъдат заложени адекватни критерии за обвивките на сградите, както и да се въведе интегрираното проектиране и синхронизация на проектите на обвивките с тези на сградните инсталации.
Проф. Назърски посочи, че енергийната ефективност е от особена важност за страната ни, тъй като българите са най-енергийно бедната нация в Европа. Според данни на Световната банка около 60% от българите имат затруднения с покриването на разходите за енергия. Същевременно около 75% от потребяваната от сградите енергия се изразходва за отопление и климатизация, посочи управителят на Ксела България Йенс Тирфелдер.
Въпреки че икономиката ни е сред най-енергоемките в Европа, а жилищният фонд – изключително слабо енергийно ефективен, според проф. Назърски еднофамилните жилища, които представляват около две трети от жилищния фонд в България, са на практика изключени от Наредба №7 от 2013 г. за енергийната ефективност. Същевременно в евродирективата за енергийната ефективност еднофамилните сгради са изведени на първо място.
По думите на проф. Назърски еднофамилните жилищни сгради се нуждаят от повече енергия в сравнение с многофамилните и има нужда от ясна диференциация на изискванията за енергийните характеристики на двете групи сгради.
Погрешен подход според него е и изключването на потреблението на енергия от уредите в сградите при определянето на сградите с близко до нулево потребление на енергия.