След като миналия месец влязоха в сила промени в Закона за устройството на територията (ЗУТ), с които се регламентираха функциите на Министерството на регионалното развитие и новото Министерство на инвестиционното проектиране, управляващите са решили да правят нови поправки в закона.
Предвижда се нормативният акт да бъде разделен на два отделни, като едната ще регламентира устройството на територията, а другата - ще касае самият инвестиционен процес в строителството, обясни пред БНР депутатът Димчо Михалевски, който председателства парламентарната група по регионална политика.
Преди това обаче ще бъде подготвена своеобразна „карта“ на проблемите в законодателството и пречките, които поставя пред бизнеса. На тази основа ще бъдат направени и промени в законодателството, които да облекчат регулационните режими.
Михалевски обясни, че подготовката на тази „карта“ е вече в ход, след като бизнесът, общините и неправителственият сектор са подготвили доклади за проблемните моменти в законодателството.
Депутатът се надява, че с новите промени в закона ще се стимулират инвестициите в строителството. По думите му спадът на инвестициите не се дължи само на кризата, а и на условията, при които са принудени в момента да работят инвеститорите – без предвидимост по отношение на времето за реализация на проектите, тяхната цена, както и участниците в целия инвестиционен процес.
Друг основен проблем, който спъва инвестициите, е липсата на общи устройствени планове на общините. От общо 264 общини 220 не разполагат с градоустройствени планове, заради което инвеститорите трябва да доказват териториална съвместимост на проектите, посочи Михалевски.
Той припомни, че са предвидени 1 млн. лева бюджетни средства за подготовка на общите устройствени планове. Освен това предстои да бъдат съгласувани с Еврокомисията средства по оперативната програма „Техническа помощ“ за изработката на необходимите географски системи.
Михалевски изрази надежда, че до 2-3 години общите устройствени планове на общините ще бъдат готови, като процесът по териториално планиране ще може да разчита на европейски пари и през следващия програмен период.