Икономиката на България през 2015 и 2016 г. - без поводи за оптимизъм

Няма особени поводи за оптимистична прогноза за развитието на българската икономика през следващите месеци. Има възможност от забавяне на ръста, а и някои предложения на властта ще спомогнат за това. Около това мнение се обединиха водещи икономисти и анализатори, анкетирани от Investor.bg.  Повод за анализа е ревизията в положителна посока от страна на Министерството на финансите (МФ) на прогнозата за икономическия растеж не само за 2015 г., но и в следващите три години. За 2015 г. министерството вече чака ръст от 2%, а не от 1,4%, каквато бе пролетната оценка. През 2016 г. растежът ще се ускори до 2,3%, през 2017 г. – до 2,5%, а през 2018 г. – до 2,7%, при положение че в пролетната прогноза за 2018 г. МФ очакваше забавяне на растежа до 2,1%. От своя страна и Международният валутен фонд (МВФ) е малко по-оптимистично настроен и в актуалната си прогноза за световната икономика очаква икономиката на България да нарасне с 1,7% през 2015 г.

Темпът на икономическия растеж на България до края на годината ще бъде сходен с този от миналата - в рамките на 1,5-2%. Има притеснения за третото и четвъртото тримесечия на годината. Това е прогнозата на Института за пазарна икономика (ИПИ). 

„През втората половина от годината очакваме известно забавяне на растежа спрямо първото полугодие, като основният фактор е международен, а именно ефектите, които идват по линия на забавянето на китайската икономика", посочи пред Investor.bg икономистът от ИПИ Десислава Николова. Тя допълни, че тези ефекти ще се усетят още по-силно догодина, но негативите ще се усетят още от втората половина на тази година. Каналите, по които китайската икономика влияе на българската, според нея са два – прекият износ на България, защото Китай е основен за страната ни външен пазар, а също и ефектът на китайската икономика върху европейската като цяло.

„Няма как ние да избягаме от тези ефекти и те ще се усещат отсега и догодина", коментира Николова. По-скоро големият негативен ефект ще е догодина и признаците на забавяне на китайската икономика ще са много по-видими, смята тя.

Няма особено основание за подобна оптимистична прогноза (на МФ - бел. ред.), каза пред Investor.bg икономистът от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Стоян Панчев. По негово мнение от Министерство на финансите с последните си предложения (новите правила за осчетоводяване, предложението за нов общински данък, което бе отменено под натиск, увеличаването на осигуровките и други) правят „всичко възможно, за да спрат икономическия растеж“. По думите му всеки инвеститор би се замислил дали да дойде да развива дейност у нас в тези условия.

На малко по-различно мнение обаче е Николова, според която „има основания за оптимизма на МФ за растежа, макар че от ведомството винаги са по-оптимистични от останалите анализатори и институции в прогнозите си. Най-вероятно растежът ще бъде близо до 2%". Въпреки това според нея растежът е много нисък и въпросът не е в процентните пунктове, а в това как икономиката да расте с по-високи темпове.

"За момента не виждам сектор, който да се превърне в мотор, а и имаме сериозни проблеми и с недостига на работна ръка. Износът е този, който движи икономиката ни от 2010 година насам, но и той се забавя“, допълни експертът на ИПИ.

Панчев е категоричен, че в никакъв случай не може да се приеме оптимистичната прогноза на МФ. Той очаква икономически растеж от не повече от 1,5% до края на годината, тоест по-нисък и от очакванията на МВФ. Икономистът мотивира прогнозата си с липсата на двигатели за евентуално по-силно икономическо нарастване. „Няма нещо, което да се случва например в сферата на инвестициите, което да ни донесе такъв растеж“, коментира Панчев, като подчерта, че дори някои от старите двигатели на икономическия растеж могат да претърпят забавяне – като инвестициите, защото България се превръща в по-трудно място за вложения, и вътрешното потребление, при което също има проблеми.

Също песимист е и икономистът проф. Боян Дуранкев, който предвижда анемичен растеж с нарастващи рискове. Според него до края на годината рисковете за растежа ще се увеличат поради редица фактори - последиците от ембаргото за Русия, колапса на украинската икономика, нарастващите проблеми на Турция, бежанската вълна и спада в износа.

„Ще се вместим в ръст между 1 и 2% до края на годината“, прогнозира икономистът, като припомни прогнозите за растежа на БВП в България за 2015 г., направени по-рано от УниКредит Булбанк и от Световната банка.

Според Дуранкев формулата за успех за България е да постигне изпреварващо развитие спрямо света (прогнозите са за 3,1%) и догонващо спрямо високоразвитите страни в ЕС. Икономистът смята, че страната ни няма да има нито изпреварващо, нито догонващо развитие. Това по думите му означава, че тя ще продължи да се отдалечава по произведен БВП на човек от населението от по-богатите европейски държави.

Икономистът препоръчва да бъдат отчетени и други фактори – като например дали растежът позволява да се решат социалните и демографски проблеми в страната: бедност, безработица, отчуждение и ниска раждаемост. „Въпросът за ръста сам по себе си не е интересен, а е важно дали решаваме проблемите на България и на българските граждани“, казва той.

„Очевидно е, че имаме изсмукване на растежа от олигархията. Горният един процент прибира по-голямата част от растежа, а останалите 99% ще се задоволят с трохите. В същото време не решаваме гигантския проблем с бедността и мизерията, заяви Дуранкев. Според него дори като цяло потреблението да расте, за голяма част от населението брутното крайно потребление ще намалява и това е проблем за икономиката.

„Рисковете пред българската икономика растат. Въпреки еврофондовете очевидно е, че външните инвеститори ще имат много силно влияние върху икономическата динамика в България“, коментира проф. Дуранкев.

Стоян Панчев подкрепя тази теза. По думите му икономическият растеж благодарение на средствата от еврофондовете не е ръст, а преразпределение. „Европейските програми трябва да предполагат икономически растеж, а не да са основната му компонента. Възможно е чисто математически да дойде ръст от там. Правителството би могло и да вземе един голям външен дълг и така да увеличи краткотрайно БВП, но това дългосрочно не гарантира положителен ефект“, подчерта икономистът.