Митата на Тръмп хвърлят в смут международните автопроизводители

Изправени пред интензивна конкуренция в Китай и тежки регулации в Европа, чуждестранните производители на автомобили разчитаха на САЩ да поддържат своя двигател на растеж. Но сега и там надвисна заплаха – митата на администрацията на президента Доналд Тръмп, пише Wall Street Journal.

Откакто встъпи в длъжност, президентът на САЩ се прицели в търговския дефицит на САЩ в размер на 918 млрд. долара с набор от търговски бариери, включително 25% мито върху вноса от Мексико и Канада, реципрочни митнически налози, базирани на търговските ограничения на други партньори, и специфични данъци върху вноса на автомобили и полупроводници.

Във вторник Тръмп каза, че митата върху автомобилите може да са „около 25%“ и може да се повишат допълнително с течение на времето. Гратисният период може да даде време на компаниите да пренесат производството в САЩ, добави той.

В отговор производителите на автомобили от Европа и Азия сега обмислят алтернативни планове за производство, за да останат конкурентоспособни на пазар, който става все по-важен за тях.

„Нещата продължават да се променят минута след минута, но нашата позиция е да останем гъвкави и да сме способни да реагираме бързо на ситуацията“,  изтъква вицепрезидентът на Honda Шинджи Аояма.

Тръмп отдавна иска да намали вноса на автомобили, особено от Европа. Митото от 10%, с което Европейският съюз (ЕС) облага вносните автомобили в сравнение с еквивалентно мито от 2,5% в САЩ е пример за „липсата на реципрочност“, на който се позовава Белия дом при обявяването на плана за реципрочни налози.

Страните с най-голям търговски излишък спрямо САЩ. Графика: WSJ

Миналата година приблизително половината от почти 16-те милиона леки превозни средства, продадени в САЩ, са внесени. Този внос е разпределен приблизително поравно между монтажните заводи в Мексико и Канада, от една страна, и заводите извън Северна Америка, от друга.

Базираните в Детройт американски автопроизводители General Motors, Ford и Stellantis, както и техните доставчици, са силно зависими от транспортирането на стоки през сухопътните граници на САЩ и лобират интензивно пред Белия дом да сведе търговските бариери в Северна Америка до минимум.

Извън региона, Япония, Южна Корея и Германия оглавяват списъка на страните, които отчитат търговски излишъци със САЩ

Въпреки че най-големите японски марки започват да изграждат производствени съоръжения в САЩ още през 80-те години, те все още зависят от доставката на много коли, произведени в островната страна. Индустриалният гигант Toyota, най-големият производител на автомобили в света по пазарен дял, е продал около 2,7 млн. автомобили в САЩ през 2024 г., от които 2,1 млн. превозни средства са изградени в Северна Америка, включително 1,4 млн. в САЩ, изчислява консултантската фирма Wards Intelligence.

Южнокорейските концерни Hyundai и Kia, част от групата на Hyundai, се разраснаха бързо в САЩ през последните години, което ги направи по-зависими от вноса, отколкото техните японски съперници, въпреки че последните също така бързо разширяват производството си в Америка.

Дял на продажбите нв САЩ на определени чуждестранни автопроизводители. Източник: WSJ

Азиатските производители са силно зависими от американските потребители. САЩ представляват една четвърт от продажбите на Toyota, 29% на Hyundai и почти две пети на Honda според последните финансови резултати на тези компании.

Германските производители на автомобили също увеличават залога по отношение на САЩ, тъй като китайският пазар, на който доминираха доскоро, е овладян от местните концерни. Volkswagen беше особено ясен относно амбициите си в САЩ - единственият голям пазар в световен мащаб, където има много възможности за растеж.

Бавният растеж и тежките регулации в Европа засилват привлекателността на САЩ за европейските марки. Продажбите на европейския пазар през миналата година изостават с почти една пета спрямо обемите за 2019 г., като производителите трябва да прибегнат до големи инвестиции в електрически превозни средства, за да отговорят на по-строгите разпоредби за емисиите.

Трябва да се отбележи обаче фактът, че някои от най-популярните европейски марки в САЩ не разполагат с особено развит производствен капацитет там. Приблизително една четвърт от глобалните продажби на Ferrari и Porsche през 2024 г. са генерирани в САЩ, като всички превозни средства са внос.

Въпреки че Audi няма фабрика в САЩ, Mercedes-Benz и BMW, още през 90-те години на миналия век, създават бази за производство на спортни автомобили съответно в Алабама и Южна Каролина, които се превръщат в опорни точки на техните производствени мрежи.

Изграждането на местен капацитет може да бъде предложено от германските компании в преговорите с Вашингтон, но това не намалява излагането на тези концерни на мита. Предвид ограничените производствени обеми, Mercedes и BMW доставят седани от Европа до САЩ и SUV-ове от САЩ до Европа, вместо да произвеждат тези типове автомобили в съответните региони.

Ръководителите на концерните са в режим на планиране на сценарии, докато очакват допълнителна яснота от Вашингтон. По време на представяне на последните отчети миналата седмица Honda и Nissan обсъдиха възможността за преместване на производството в САЩ.

Производство и продажби в САЩ на чуждестранни автопроизводители. Източник: WSJ

Въпреки че увеличаването на производството в страната може да помогне за избягване на митата, както подчерта Тръмп, това не е лесно решение поради времето и разходите, необходими за изграждане на заводи или преоборудване на поточните линии, и несигурността относно това за колко време ще бъдат наложени митата.

Американските мита върху вноса от Мексико и Канада са задържани до март, а миналата седмица Тръмп възложи на федералните агенции да представят доклади в началото на април за това как да се прилагат реципрочни налози, както и яснота при други типове търговски бариери. Повече подробности за автомобилните мита се очакват приблизително по същото време.

Тръмп намекна за много широко тълкуване на търговските бариери отвъд митата. По-рано тази седмица той посочи в социалната платформа X, че така наречените данъци върху добавената стойност са далеч по-ефективни от митата и ще бъдат включени в стратегията на САЩ за реципрочни мита. ДДС е данък върху продажбите, който обикновено се налага в размер на 20% или повече върху крайната цена на автомобили и други продукти, продавани в Европа, включително произведени от местни компании.

Главният изпълнителен директор на Volvo Cars Джим Роуън каза, че шведският автомобилен производител разполага с пространство да произвежда повече автомобили във фабриката си в Южна Каролина, но ще трябва да оцени ефектите от новите мита спрямо производствените разходи в САЩ и косвеното им въздействие върху глобалната производствена мрежа.

„Всичко зависи от размера на митата“, посочва Роуън.