Само преди девет месеца Карлос Таварес изглеждаше като един от изпълнителните директори в автомобилния бизнес с най-добре бетонирана позиция. Вече бившият шеф на Stellantis, за чието оттегляне бе съобщено в неделя, се радваше на поредната силна година на четвъртия по големина производител на автомобили в света, пише Telegraph.
Това отчасти беше в резултат на безмилостното съкращаване на разходите, след като през 2021 г. португалецът изпълнителен директор дирижира обединяването на Fiat Chrysler и PSA Group, създавайки автомобилен Франкенщайн.
Но отвъд огромния мащаб на Stellantis назряваха проблеми, които доведоха до края на управлението на Таварес.
Сред тях е въпросът дали Stellantis, която притежава 14 марки, включително Vauxhall, Fiat, Peugeot и Jeep, може да продължи да поддържа тези мащаби, изтъкват анализатори.
Оттеглянето на Таварес представлява и поредният знак за сътресенията, които обхващат европейската автомобилна индустрия.
„Ситуацията става толкова трудна - не само за Stellantis, но и за всички традиционни западни производители на автомобили“, коментира Фелипе Муньос, анализатор в консултантската фирма Jato Dynamics. „Подходът на Таварес за намаляване на разходите работеше до определен момент, когато нямаше толкова голям натиск от страна на Китай“, добавя той.
Инженер по образование и обсебен от състезателните автомобили, Таварес си спечели репутация сред инвеститорите с високите разходи и осигуряването на двуцифрени маржове на печалба.
В началото на своята кариера той се издига в йерархията на Renault, където започва като пилот на тестови автомобили, и в Nissan, преди да поеме поста главен изпълнителен директор на PSA Group през 2014 г. - собственик на марките Peugeot и Citroën.
Там той осъществи грандиозен обрат с придобиването на марките Opel и Vauxhall от General Motors през 2017 г.
Неговата лебедова песен обаче последва шест години по-късно, когато сля групата с Fiat Chrysler - италианския автомобилен гигант, контролиран от могъщото семейство Аниели.
Последваха три години на рекордни печалби, след като той отново намали разходите.
„Карлос е може би най-умният човек, с когото съм работил“, разкрива Анди Палмър, бивш изпълнителен директор на Nissan, известен като „Кръстникът на електромобилите“, който работи с Таварес в японската компания. „Познанията му за колите са изключителни, той е истински продуктов човек. Но той също така притежава много добро разбиране за финанси и бизнес, така че е рядък талант“.
Както при много лидери обаче, качествата, за които Таварес беше възхваляван на върха на силите си, сега са обвинявани за неговата гибел.
През юли стана ясно, че Stellantis се сблъсква с големи проблеми, когато компанията разкри, че печалбата ѝ за полугодието се е сринала от 10,9 млрд. евро преди година до 5,6 млрд. евро.
По-лошото е, че много от проблемите изглежда започват с жестокия подход на главния изпълнителен директор. Критиците се оплакаха от стагниращи продуктови гами, високи цени, проблеми с качеството и свиващи се пазарни дялове в почти всеки регион.
В Европа и Турция делът на компанията е намалял от 22,3% през 2020 г. на 19,3%, изчислява Jato Dynamics, а делът ѝ в Северна Америка се е свил от 12,4% на 9,7%. В Китай Stellantis има скромно присъствие – 0,3%.
Единственият лъч надежда е в Близкия изток и Африка, където делът на групата се повиши от 3,7% на 4%.
Таварес сведе проблемите до „временни“ и незабавно се зае с разместване на ръководните позиции, като се опита да наложи по-строга дисциплина.
Но мрачните финансови резултати бяха последвани от понижение на перспективата за печалба през септември, което изтри 50% от стойността на акциите на Stellantis. Тогава компанията обяви, че Таварес ще се оттегли в началото на 2026 г.
До неделя вечерта съдбата на главния изпълнителен директор вече беше решена, като компанията потвърди напускането му.
Експерти от бранша също така посочват множеството спорове, в които главният изпълнителен директор се е забъркал.