Най-старата автомобилна фабрика в Европа е в упадък

Италианският град Торино, където се намира най-старата автомобилна фабрика в Европа, символизира индустриалния упадък, пред който са изправени някои части от континента, докато местните производителите са притиснати от високите разходи за електрификация, слабото търсене и засилващата се конкуренция от Китай, пише Ройтерс.

Разположен в подножието на Алпите в северозападна Италия, Торино е мястото, където марката Fiat, сега част от групата Stellantis, е основана от семейство Аниели преди 125 години. Сега компанията се сблъсква с упадъка на по-широката индустрия, който може да се види и в емблематичния завод Mirafiori.

Фабриката произвежда електрическия градски автомобил Fiat 500 и два спортни модела Maserati, но поради слабото търсене съоръжението не работи през голяма част от годината, а неговите около 2800 работници получават само част от договореното заплащане поради по-малкия брой отработени часове.

„Mirafiori вече е затворен. Само понякога работи“, посочва Джакомо Дзулианело, работник в завода и член на профсъюза FIOM Cgil.

За да оцелее, Fiat позволи италианската му идентичност да се размие, след като пое и след това се сля с Chrysler през 2014 г., създавайки групата Fiat Chrysler Automobiles (FCA). Тя самата през 2021 г. се обедини с компанията майка на Peugeot, PSA Group, създавайки сегашната Stellantis.

Междувременно Торино загуби четири от автомобилните си заводи през последните четири десетилетия. Всичко започва със закриването на Lingotto през 1982 г. - известен с тестовата писта на покрива си, която се появява в класическия британски филм от 60-те години на миналия век „Италианска афера“ - и завършва миналата година с Grugliasco.

Mirafiori - някогашният символ на мощта на Fiat, осигуряващ работа на около 60 хил. души и произвеждащ до 1 млн. коли годишно, включително оригиналния Fiat 500 в разцвета си през 60-те години на миналия век - се свива до сянката на предишното си „аз“.

„Тук в Торино има една дума табу, която е „упадък“... можем да я наречем както искаме... но това е доста неоспорим факт“, казва Лука Давико, градски социолог в Политехническия университет в Торино.

Около 2,2 милиона души живеят в Торино и неговите предградия.

Градът се опитва да преоткрие себе си като туристическа дестинация, рекламирайки елегантния си център, музеите и кухнята. Едновременно с това той иска да се превърне в образователен с повече от дузина университети и академии.

Градът също така е дом на процъфтяваща аерокосмическа индустрия и на футболния клуб Ювентус.

Въпреки това при около 50 хил. до 60 хил. работни места в района, които все още са свързани с автомобилната индустрия, настроението е мрачно, докато работниците на Stellantis се подготвят за национална стачка в Рим в петък, за да притиснат правителството и компанията да запазят работните места.

Последен завод

Като отражение на проблемите на европейската автомобилна индустрия, които засягат и регионалния лидер по пазарен дял Volkswagen, очаква се производството на Stellantis в Италия да се свие под 500 хил. превозни средства тази година, като това ще бъде най-ниското ниво от 1958 г., изтъква синдикатът FIM Cisl.

Сега Mirafiori е последният автомобилен завод в Торино, чиито служители са останали почти без работа. Средната им възраст е 57-58 години, изтъкват синдикатите, докато по-младите поколения в града и околността предпочитат да изберат друга индустрия, в която да се развиват професионално.

Микела Санфилипо, още един работник от завода, разбира колко непопулярно е автомобилното производство сред младите, когато отива да си направи татуировка.

„Човекът, който ме татуира, беше много млад и когато ме попита къде работя и аз му казах „Stellantis, бившата Fiat“, той отговори: „Какво е това? Какво произвежда?“... беше ми много неудобно“, разказва тя.

Франческо Дзирполи, професор по мениджмънт във венецианския университет Ca' Foscari и научен директор на Центъра за иновации в автомобилостроенето и мобилността, посочва, че италианското автомобилно производство е спаднало поради икономическата политика на Stellantis, изразена в инвестиции в нови модели, особено по отношение на италианските фабрики.

„Това не е грешка, а избор“, изтъква той.

Преминаването от Fiat към Stellantis означаваше, че Торино вече не е основният център за инженеринг и разработка на продукти, добавя Дзирполи. Най-новите модели на Fiat, Alfa Romeo и Lancia са стилизирани в Италия, но използват предимно френски двигатели и платформи.

Те се произвеждат в чужбина, като изпълнителният директор на Stellantis Карлос Таварес каза, че производството на един такъв модел - Alfa Romeo Junior - в Италия, а не в Полша, би добавило 10 хил. евро към продажната цена на колата.

Бъдещето е другаде

Mirafiori, известен като "град в града", е огромен комплекс, разположен на повече от 2 млн. кв. метра. Но сега, когато Дзулианело отива на работа, той трябва да направи 15-минутната разходка от портала на фабриката до производствената линия през изоставени пространства.

На работниците в принудителен отпуск се плащат само около 1100 евро на месец след облагане с данъци в сравнение с редовната заплата от около 1600 евро. Синдикатите казват, че за много от работниците това се превръща в борба за оцеляване.

„Минахме през грозни периоди“, разказва Давиде Манаго, представител на профсъюза FIM Cisl и работник в завода, чиято съпруга също работи в Mirafiori. И двамата са пускани в принудителен отпуск няколко пъти, но за щастие никога по едно и също време.

Все пак парите понякога „не достигат, за да се плаща ипотеката, а ходенето до банката за нов заем, за да има храна на масата, не е лесно“, признава 49-годишният Манаго.

Междувременно Stellantis настоява, че Mirafiori има бъдеще.

Фабриката произвежда трансмисии за електрически и хибридни превозни средства, разполага с център за рециклиране на автомобилни части и лаборатория за технологии за батерии и ще започне да произвежда нова хибридна версия на Fiat 500 в края на 2025 г.

Торино може да спечели и ако правителството успее да привлече друг автомобилен производител в Италия, слагайки край на статута на Stellantis като единствения голям национален концерн в тази индустрия. В момента текат преговори между Рим и китайските Dongfeng Motor Group и Chery.

Въпреки това Манаго се надява 18-годишният му син и 15-годишната му дъщеря да намерят по-добри възможности за работа другаде. „Очаквам, че бъдещето им няма да е в Торино, може би дори не в Италия“, изтъква той.