Защо САЩ не харесват малките автомобили?

Американският автомобилен пазар е доминиран от големи пикапи и SUV автомобили с мощни двигатели и понякога три реда седалки в купето. В Европа ситуацията е значително по-различна, въпреки че последните години и тук се наблюдава пренасочване на потребителите към SUV сегмента.

Но защо Америка не харесва малките автомобили?

Предимствата на такива превозни средства са многобройни. От една страна, те могат удобно да се поберат на места за паркиране, които не биха побрали типичен седан, да не говорим за тромав SUV. Микроавтомобилите също така са по-евтини от стандартната кола; моделът Ami се продава за около 6000 евро , малка част от цената на типично ново превозно средство. Скромното им тегло и малките слепи зони минимизират заплахите за пешеходците и велосипедистите. Тяхното въздействие върху околната среда също е намалено, пише Bloomberg.

И за да не забравяме, шофирането на микроавтомобил може да бъде също интересно.

Но в САЩ нито един от микроавтомобилите, които може да видите в Италия, например, не е наличен. Основната причина не е липсата на потребителски интерес, а регулаторните пречки, издигнати от негъвкави държавни служители, които пречат на американците да се насладят на някои от най-креативните, вълнуващи и практични иновации в света в градската мобилност.

Микроавтомобилите са една определена категория превозни средства, които са по-големи и по-бързи от велосипед, но по-малки и по-бавни (и почти винаги по-евтини) от стандартен автомобил. Някои модели могат да поберат двама пътници, докато други имат пространство само за един.

Почти всички представители на най-новото поколение миниавтомобили се захранват изцяло чрез батерии, тъй като електрификацията предизвика вълна от нов интерес към малките машини с нулеви емисии, които могат да процъфтяват в пренаселените градски райони. Тъй като повечето пътувания с микроавтомобили са относително кратки, моделите може да изискват само батерии със скромен размер с пробег от около 80 км с едно зареждане.

Шофьорите в Япония често са посочвани като големи почитатели на тези коли. В продължение на 75 години страната е дом на т.нар. кай автомобили и камиони — малки градски превозни средства с определена регулаторна класификация, установени ограничения на размера и правила за безопасност.

Сега съставлявайки около една трета от продажбите на нови автомобили в Япония, кай превозните средства предлагат по-евтина и по-маневрена алтернатива на пълноразмерните коли и пикапи. Микроавтомобилите също намират фенове в азиатски страни като Китай, където Wuling Mini EV, който се предлага на цена доста под 10 хил. долара, се превърна в най-популярното електрическо превозно средство в страната.

Със своите тесни улици и ограничения на скоростта, Европа също е привлекателен пазар за пъргавите микроавтомобили, особено след като градове като Париж и Амстердам превръщат хиляди паркоместа във велоалеи и обществени пространства.

„Става все по-трудно да се влиза в градовете с пълноразмерни автомобили поради липсата на паркоместа“, коментира Аник Рьотинк, ръководител на LEVA-EU, европейска търговска асоциация, която представлява производителите на леки електрически превозни средства. „В Европа градовете са тези, които прокарват политиките за мобилност“.

Рьотинк добавя, че микроавтомобилите също така могат да бъдат много подходящи „за хора, които живеят в села и трябва да пътуват на известни разстояния в провинцията“, използвайки криволичещи пътища, където максималната скорост, която може да се развие рядко надвишава 70 км/час.

Европейският съюз (ЕС) е установил две регулаторни категории за „четириколки“, които са ограничени съответно до 45 км/ч и 90 км/ч. Такива машини са предмет на правила и изисквания за безопасност, които са по-облекчени от тези за пълноразмерните автомобили. Шофьорските книжки, например, обикновено не са необходими за управление на по-бавния клас четириколки, което отваря пространство за използването им от хора на възраст 14 години.

Американските регулатори междувременно предлагат по-малко гъвкавост. Националната администрация за безопасност на движението по пътищата (NHTSA), звено на Министерството на транспорта, изисква новите автомобили, продавани в САЩ, да се придържат към изчерпателните Федерални стандарти за безопасност на моторните превозни средства, които обхващат всичко - от предните стъкла до предпазните колани.

За разлика от Европа, NHTSA е установила само една категория за по-малки автомобили с четири колела, които не могат да отговорят на тези стандарти за безопасност: превозни средства с ниска скорост (LSV), които са ограничени до 40км/ч. На щатско ниво регулаторите обикновено изискват превозните средства да бъдат класифицирани или като автомобили, или като LSV, за да получат регистрация, която им позволява да бъдат законно експлоатирани по обществени пътища.

Безкомпромисната категоризация на NHTSA за четириколесни превозни средства оставя малко място за миниавтомобилите, които са популярни в чужбина. Извън САЩ повечето микроавтомобили могат да надхвърлят максималната скорост при LSV и обикновено им липсват въздушни възглавници и друго скъпо оборудване за безопасност, необходимо за покриване на федералните стандарти за катастрофи.

През 2008 г. NHTSA отхвърли петиция за създаване на нова категория „превозни средства със средна скорост“, движещи се с до 56 км/ч.

Производителите на миниколи все още могат да продават моделите си в САЩ, ако ограничат скоростта им до 40 км/ч. Но това възпрепятства полезността на превозните средства и потенциално тяхната безопасност, особено на по-широки улици, където по-големите и по-тежки коли се движат много по-бързо от тях.

САЩ предлагат заобиколно решение за заклетите фенове на микроавтомобили. Съгласно Закона за съответствие на безопасността на превозните средства от 1988 г. чуждестранните превозни средства, които са на повече от 25 години, могат да бъдат законно внесени в САЩ, без да отговарят на федералните стандарти за безопасност. Тази политика има за цел да държи опасните и силно замърсяващи модели извън страната, като същевременно позволява на любителите да придобиват „ретро“ модели за своите колекции. 25-годишният праг насърчава процъфтяващ вътрешен пазар за остарели японски кай автомобили, чиято популярност изглежда нараства.

Но тази регулаторна задна врата сега е застрашена. През последните месеци няколко държавни регулаторни органи се прицелиха в кай колите, като отказаха да им осигурят нови регистрации и дори анулираха вече издадените, разгневявайки сплотените общности от ентусиасти.

Ограничаването на тези коли подчертава упоритото късогледство в американската автомобилна политика, където правилата за безопасност от десетилетия се въртят само около водачите и пътниците.

Микроавтомобилите може да не отговарят на разпоредбите на САЩ за катастрофи, но изглеждат достатъчно безопасни за пътниците в градските райони, където скоростта по пътищата е ограничена до 70 км/ч или по-малко. В края на краищата количките за голф – които са дори по-бавни от превозните средства с ниска скорост и не подлежат на надзора на NHTSA – са все по-често срещани по обществените пътища на места като Ню Орлиънс и региони като Централен Орегон.