Трябва да приветстваме китайските електромобили, а не да ги блокираме

Малко индустрии са толкова силно податливи на подвижните пясъци на международната политика за търговия и протекционизъм, колкото автомобилният сектор. И това никога не е важало с по-голяма сила, отколкото сега на фона на прехода към електрически превозни средства, пише Telegraph.

Опитвайки се да дадат пример на останалия свят в загърбването на колите с двигател с вътрешно горене, политиците във Великобритания и Европа неволно предизвикаха потенциална криза в сектора в региона. Местните производители сега са крайно неконкурентоспособни срещу разширяващата се китайска конкуренция, докато хиляди работни места в Европа са изложени на висок риск от съкращения.

В целия сектор производителите на автомобили предупреждават за рязък спад на печалбите, затваряне на фабрики и загуба на работни места; една перфектна буря от негативи е напът да избухне и да помрачи амбициите на политиците за постигане на въглеродна неутралност.

За правителството в Лондон изникват два свързани въпроса.

Единият е дали да последва САЩ и Европа в налагането на строги мита върху изгражданите в Китай електромобили, преди последните да унищожат напълно местните традиционни автомобилни компании.

Вторият е свързан с това, дали Великобритания да запази строгите регламенти за емисиите в автомобилния сектор и постепенното премахване на бензиновите и дизеловите превозни средства и замяната им с лъскави нови изцяло електрически алтернативи.

Както по отношение на цената, така и по отношение на качеството, европейските производители на автомобили са много по-назад от своите китайски конкуренти при електромобилите, но въпреки това Европейският съюз (ЕС) планира да премине изцяло към електрически коли до 2035 г. и се е ангажирал с тежки глоби срещу компании, които не са постигнали целите за постепенно премахване на конвенционалните автомобили.

Налагането на мита теоретично може да даде на Volkswagen, Stellantis и компания време да наваксат изоставането си. Това, че някога ще го направят, очевидно е под въпрос, но независимо от това, Европейската комисия (ЕК) напредва с налагането на защити, включително временни допълнителни мита за китайските производители, вариращи от 17% за BYD до 36,4% за SAIC.

Нивото на налозите е свързано със степента на сътрудничество, демонстрирано в продължилото девет месеца антидъмпингово разследване на ЕС.

И както винаги, Европа е разделена по въпроса. Ответните действия срещу страните членки на ЕС с големи експортни пазари в Китай са сигурни. Задава се пълномащабна търговска война с пагубни последици за сектори, които изобщо не са свързани с автомобилите.

Нещата трябва да достигнат своя връх тази седмица, когато държавите членки на ЕС ще решат въпроса дали да одобрят 5-годишните мита чрез гласуване с квалифицирано мнозинство.

Три страни, които се противопоставят на митата – Германия, Унгария и Испания – имат достатъчна подкрепа, за да могат да блокират налозите. Опитите за постигане на договорено споразумение с Китай, включващо доброволни квоти, също изглеждат в застой.

Ако не бъде сключена сделка в последния момент – или ако поне една от големите европейски икономики не промени решението си – изглежда вероятно митата да влязат в сила, поставяйки Обединеното кралство пред неудобния избор дали да последва примера на Европа.

Това може би е показателно за липсата на ясна политическа програма на Даунинг Стрийт в толкова много области на управлението, че е невъзможно да се получи ясен отговор къде се намира страната.

Но поради всякакви причини определено Великобритания трябва да се съпротивлява на митата.

Няма шанс правителството да постигне целите за продажби на електромобили без китайска помощ. Опитите да бъдат принудени потребителите да купуват електромобили срещнаха широка съпротива.

Това едва ли трябва да е изненада. При сегашното състояние на нещата електромобилите са значително по-скъпи от сравнимите алтернативи с двигател с вътрешно горене, а зарядната инфраструктура все още е неразвита в достатъчна степен.

Ако принуждавате потребителите да купуват електромобили, би било погрешно да им откажете възможността да придобият най-конкурентните модели на разумна цена чрез налагане на прекомерни мита.

Очевидните опасения за сигурността при отварянето на пазарите на Обединеното кралство за китайската конкуренция – днешните електромобили са компютри на колела, пренасящи данни – със сигурност могат да бъдат преодолени.

Вероятно може също да е възможно да се убедят водещите производители в Китай да отворят производствени линии и фабрики за батерии в страната, почти по същия начин, по който японските автомобилни производители изграждат своя капацитет тук през 80-те години на миналия век.

Към днешна дата китайските концерни са фокусирали плановете си за европейски производствени мощности върху страните членки на ЕС, особено Унгария, и Турция, която е част от европейския митнически съюз и следователно се радва на подобна безмитна търговия като членовете на блока.

Другото голямо решение, което правителството в Лондон трябва да вземе, е планираният път за намаляване и след това за забрана на продажбата на нови конвенционални автомобили. Икономически рационалното и логично нещо, което трябва да направят, би било да изоставят тази цел изцяло, позволявайки на потребителите да вземат свои собствени решения относно задвижването и вида на пазара.

Но това не е опция за лейбъристите, които се ангажират да затегнат допълнително целите, като изместят датата за пълна забрана на всички нови превозни средства с двигател с вътрешно горене до 2030 г.

Очевидно е за всеки, който има някакви познания върху автомобилната индустрия, че това е напълно непрактично. Последната цел никога нямаше да бъде изпълнена, така че какъв е шансът за още по-силно затягане на правилата?