Ще се счупи ли Volkswagen в сблъсъка с най-мощния профсъюз в Германия?

Volkswagen, най-големият производител на автомобили в Германия, е изправен пред безпрецедентна криза.

Независимо дали става въпрос за намаляващото търсене на електрически автомобили, високите цени на енергията или конкуренцията в лицето на китайските марки, индустриалният гигант се бори с много препятствия, за да възстанови предишната си форма, пише Telegraph.

Проблемите бяха разкрити от главния изпълнителен директор Оливер Блуме в скорошно интервю за германския таблоид Bild am Sonntag със заглавие: „Паят стана по-малък и имаме повече гости на масата“.

За да облекчи натиска, Volkswagen наскоро обеща да развали споразумение за сигурността на работните места, продължило 30 години.

По този начин компанията се отказа от договора за осигуряване на защита за всички служители поне до 2029 г., измествайки времевата рамка до 2025 г.

Това подкрепя доскоро немислимия план на Volkswagen, който включва вече съкращаване на работни места и закриване на фабрики.

Не е изненадващо, че бъдещите мерки вече предизвикаха гнева на синдикатите на Volkswagen и техните членове, като по-нататъшната битка с работодателя изглежда неизбежна.

„Синдикатите ще бъдат подложени на натиск от политическа гледна точка, а също и на производствено ниво, за да бъдат по-гъвкави“, коментира Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank.

В продължение на десетилетия германският начин на управление на отношенията на работното място се счита за източник на сила, осигуряващ стабилност в компаниите и по-високи заплати за работниците.

Чрез своята система на Mitbestimmung (съвместно вземане на решения – бел.прев.) работниците в по-големите компании могат да избират представители за надзорни съвети, които назначават ръководители и наблюдават стратегията.

Съюзът IG Metall казва, че Volkswagen „е била силна не въпреки това влияние, а благодарение на него“, добавяйки, че решението за премахване на гаранцията за работните места е предизвикало „несигурност и гняв“.

Говорител споделя пред ​​Telegraph: „Досега предизвикателствата се посрещаха заедно с колегите, никога срещу тях. Със заплахата от масови съкращения и затваряне на заводи Volkswagen скъсва с тази култура“.

IG Metall вече обеща да действа.

„Ако е необходимо, десетки хиляди колеги ще подчертаят това с предупредителни стачки, започващи през декември“, добавят от профсъюза.

Шефовете на Volkswagen обаче предупредиха, че компанията пропуска 500 000 продажби на коли годишно, което се равнява на продукцията на два завода.

„Пазарът просто вече не съществува“, обяви пред работниците миналата седмица Арно Антлиц, главен финансов директор на групата.

Предизвикателствата за Volkswagen са „симптом на по-дълбоко вкоренено хронично заболяване на германската икономика“, предупреждава Петер Бофингер, германски икономист.

Бавният растеж в Китай и охладените продажби на електромобили в Европа означават, че автомобилната индустрия се бори със свръхкапацитет.

Бофингер обаче твърди, че германското правителство е влошило тази ситуация, като е премахнало субсидиите за електромобили и не е успяло да вземе повече заеми.

Междувременно, структурата на управление на Volkswagen ще направи трудовите преговори особено трудни, предупреждава Майкъл Тиндал, анализатор в HSBC Global Research.

Той смята, че е прибързано да се предполага, че плановете за преструктуриране могат да бъдат извършени принудително.

Volkswagen е намалил броя на служителите си в Европа само с 1% след пандемията от коронавирус, спрямо 20% при в Renault и 15% за Stellantis, изтъква Тиндал.

Тези концерни също така отчитат маржове от поне 8% в сравнение с 5% за основната марка Volkswagen.

Противопоставянето на затварянето на фабрики от мощния работнически съвет на Volkswagen и синдиката IG Metall вероятно ще бъде подсилено от съпротивата от провинция Долна Саксония, където се намира централата на групата във Волфсбург и която също е представена в надзорния съвет.

„Надзорният съвет все още изглежда твърде наклонен към работниците срещу капитала, така че съкращаването на [работни места] се приема като малко вероятен резултат“, подчертава Тиндал.

Цената на затварянето на фабрики съгласно германското трудово законодателство представлява допълнително препятствие, добавя той.

Прогнозите на HSBC показват, че Volkswagen ще понесе удар от 1,2 млрд. евро  от затварянето на белгийски завод с 3000 служители, докато закриването на по-големи заводи като този Емден или Хановер се очаква да струва между 2,5 и 4 млрд. евро.

Йенс Зюдекум, германски икономист и правителствен съветник, казва, че решението за премахване на гаранцията за работните места не означава непременно съкращения.

Вместо това той предполага, че това е била „тактическа маневра“ за повлияване на преговорите за заплатите следващата седмица.

Проблемите на Volkswagen произтичат от борбите му да определи уникалната си търговска точка на драстично променящ се пазар, подчертава Зюдекум. „Volkswagen генерира 40% от приходите си в Китай, Но по същество няма какво да предложи на китайския пазар“, добавя той.

Даниела Кавало, лидерът на работническия съвет на Volkswagen, се превърна в лицето на опозицията срещу потенциалното съкращаване на разходите.

Тя заяви по-рано тази седмица, че вместо да се съгласи на подобни съкращения, възнамерява да притисне Volkswagen да разшири схемата за сигурност на работните места отвъд 2029 г.

Определяйки позицията на Volkswagen като „атака срещу нашите работни места, обекти и колективни договори“, Кавало предупреди, че служителите са готови да окажат „ожесточена съпротива“ срещу затварянето на заводи.

Властта, притежавана от Кавало, стана очевидна през 2022 г., когато надзорният съвет на Volkswagen, доминиран от представители на работническия съвет и техните съюзници от Долна Саксония, изгони тогавашния главен изпълнителен директор Херберт Дийс.

По време на последното си интервю Кавало каза, че управителният съвет на Volkswagen се е провалил, а не работната сила.

Вместо да търсят „едностранни спестявания“, изтъква Кавало, ръководителите трябва да се изправят пред стратегически въпроси, свързани с продуктовата гама, сложността и производствените процеси.

Нейната критика също подчертава как Volkswagen досега е подценявал популярността на хибридните автомобили, докато атакува неуспеха да разработи достъпен електрически модел с батерии.

Всичко това показва как „съвместното вземане на решения“ между Volkswagen и неговите служители скоро може да се изправи пред изпитание, невиждано досега.

Следващите 12 месеца ще разкрият дали работодателят или служителят ще наклони везните в своя полза.