Китай и САЩ хвърлят сянка върху целите на Европа да развие индустрия за батерии

През 2019 г. Франция и Германия се споразумяха да налеят милиарди евро в план за стимулиране на производството на батерии в Европа, като по този начин регионът да настигне Китай и САЩ. Пет години по-късно това усилие изглежда изчерпано, пише Bloomberg.

Докато продажбите на електрически превозни средства се забавят, компании като Volkswagen, Stellantis и Mercedes-Benz намаляват или пренасочват проектите за батерии. Китайските производители свиват разходите, а САЩ привличат външни инвестиции с щедри субсидии.

Китай вече разполага с излишък от капацитет за производство на батерии, може да произвежда клетки на част от разходите, които са необходими в Европа, и има преднина в развитието на клетъчната технология. Всичко това означава, че Старият континент рискува да изостане още повече в надпреварата за електромобилите в обозримо бъдеще.

„Като европейска компания ние трябва да променим начина си на мислене – превръщаме се от учители в ученици, защото трябва да наваксаме значително изоставането“, посочва Себастиан Волф, главен оперативен директор на звеното за батерии на Volkswagen AG, PowerCo. „Всички трябва да се съсредоточим върху това да станем по-бързи и по-рентабилни“, категоричен е той.

Компаниите може да съкратят допълнително броя на планираните фабрики, тъй като субсидиите от Европейския съюз (ЕС) остават труднодостъпни поради бюрокрацията, а производителите на автомобили защитават ниските си маржове.

Automotive Cells Company, ръководена от Stellantis и Mercedes, замрази два от трите си обекта, за да прецени производството на по-евтини клетки в светлината на забавящото се търсене на все още скъпите електромобили.

Отстъплението не се ограничава само до европейските играчи. Китайската Svolt Energy Technology Co. анулира проект в Германия поради несигурността относно субсидиите и след отпадане на основен клиент.

По-хладното търсене на електромобили вдига летвата за новите участници, които също се сблъскват със силната конкуренция от страна на водещите азиатски доставчици на свой терен. Китайската компания Contemporary Amperex Technology Co. (CATL), най-големият производител на батерийни клетки в света, разполага с обект в Германия и добавя още един в Унгария, докато южнокорейската LG Chem Ltd. произвежда батерии в Полша от около шест години.

Игра на устойчивост

И все пак, европейските доставчици трябва да играят в полза на устойчивостта, дори когато изпитват затруднения, казва главният изпълнителен директор на ACC Йън Винсънт.

Залозите са високи: ако регионът не успее да създаде своя собствена верига на стойност за батерии, големи части от автомобилната индустрия – която представлява около 7% от икономиката на Европа – ще повторят историята със слънчевите панели, потребителската електроника и чиповете, чието производство се пренасочи към Азия.

Но Европа изглежда все по-неспособна да се справи с предизвикателствата. Китай, който разработва технология за батерии от десетилетия, вече контролира повече от 80% от пазара, и е водещ по отношение на разходите с голяма преднина. Съвсем наскоро азиатската страна успя значително да подобри качеството на много по-евтина технология за батерия, която не използва кобалт или никел, което предизвика преоценка от страна на ACC на изграждането на така наречените литиево-желязо-фосфатни клетки.

Northvolt AB, най-големият и най-обещаващ европейски производител на батерии, се фокусира върху производството на „премиум“ клетки на фона на потока от по-евтини китайски батерии.

Междувременно агресивните и лесно достъпни субсидии и данъчни облекчения в САЩ и Канада примамват компании като норвежката Freyr Battery Inc. да се преместят в чужбина.

Европейската комисия (ЕК) и Великобритания са одобрили по-малко от 7 млрд. евро държавна помощ за производство на батерии от началото на 2022 г. – малка част от очакваните 140 млрд. долара, необходими за постигане на целта от 1,4 тераватчаса капацитет за производство на батерии до 2030 г. Междувременно САЩ ще отделят около 160 млрд. долара за данъчни облекчения преди 2029 г. за слънчеви и батерийни клетки, изчислява BloombergNEF. Канада предостави 25 млрд. долара стимули за батерии миналата година, привличайки инвестиции от компании, включително Volkswagen и Stellantis.

„Европа наистина трябва да се събуди и да даде достоен отговор“, казва Том Ейнар Йенсен, съосновател на Freyr Battery. „Ако Европа иска да премине от зависимост от руския газ към зависимост само от китайски вносни батерии, това вероятно е дискусия, върху която трябва да се помисли повече в настоящата структура“, изтъква той.

Коментарът му отразява европейската енергийна криза, която удари Германия особено силно след инвазията на Москва в Украйна.

Силна хватка

Постигането на самодостатъчност ще бъде трудно. Китай не само произвежда най-много батерии, но също така има дълбок контрол върху веригата на доставки на индустрията, особено при рафинирането на ключови минерали като литий, никел, кобалт и графит, както и в производството на компоненти на анодни и катодни клетки.

Досега по-голямата част от инвестициите в Европа са насочени предимно към производството на клетки, вместо към миннодобивната и рафиниращата промишленост, коментира Илка фон Далвиг, старши експерт по технологии и политики в EIT InnoEnergy, фирма за рисков капитал, съфинансирана от ЕС.

„Европа е пред дилемата, тъй като трябва да разработи напълно нова промишлена верига на стойност и трябва да изгради всички части едновременно“, изтъква Фон Далвиг и допълва: „Трябва да го направим доста бързо, ако искаме да си осигурим дял от пазара“.

Без съществена подкрепа новите участници са изправени пред мрачна перспектива. Според BloombergNEF светът вече разполага с над два пъти повече капацитет за производство на литиево-йонни батерии от необходимото. Производственият капацитет в Китай, който разпределя стимули, вероятно възлизащи на десетки милиарди долари, надхвърля трикратно вътрешното търсене за миналата година и ще се увеличи до над шест пъти през 2025 г., ако всички фабрики, планирани в страната, бъдат пуснати в експлоатация.

Херберт Дийс, председател на производителя на чипове Infineon Technologies AG и бивш главен изпълнителен директор на Volkswagen, казва, че е по-добре Европа да се съсредоточи върху комплексни решения, за да помогне на автомобилите да имат достъп до възобновяема енергия.

„Трябва да правим това, което можем да правим най-добре, и трябва да накараме Китай да прави това, което може да направи най-евтино и с добро качество“, изтъква Дийс.