Изпълнителният директор на Stellantis изглежда заслужава своята висока заплата

Веднъж описан като „най-пестеливия автомобилен директор в света“, шефът на Stellantis NV Карлос Таварес вече може да се похвали с една от най-високите заплати в индустрията, пише в коментар за Bloomberg Крис Брайънт.

Миналата седмица базираният в Нидерландия собственик на марките Peugeot, Fiat, Jeep и Ram разкри, че неговият главен изпълнителен директор е получил възнаграждение от 36,5 млн. евро за 2023 г.

Възнаграждението, над 500 пъти по-голямо от това на средностатистическия работник в групата Stellantis и далеч надхвърляйки европейските корпоративни норми, няма как да не провокира профсъюзите и политиците - Франция притежава 6% от компанията чрез държавната Bpifrance, а Италия постоянно притиска компанията заради пренебрегването на местните ѝ заводи (макар че не притежава дял в Stellantis).

За сравнение, лидерите на General Motors Co. и Ford Motor Co. са заработили съответно 29 млн. долара и 21 млн. долара през 2022 г.

Въпреки че може да се обсъжда количеството и сложността на някои от целите на плана на Таварес относно заплатите, няма съмнение, че той се представя на ниво. Всъщност Stellantis изпревари своите основни конкуренти по няколко важни финансови показателя, доказвайки, че президентът Джон Елкан е имал право да си осигури услугите на Таварес чрез сливането на Fiat Chrysler Automobiles NV и собственика на Peugeot, PSA Group, през 2021 г.

Сливанията в автомобилния сектор често завършват с катастрофа (помните ли Daimler-Chrysler?), но Таварес има умението да намира диаманти в песъчинките и да ги кара да блестят, като контролира разходите.

След като се присъединява към Peugeot през 2014 г. и спасява марката от ръба на фалита, той ръководи успешното придобиване на Opel/Vauxhall от GM през 2017 г., демонстрирайки, че е възможно да се генерират прилични печалби на масовия пазар.

Четири години по-късно Таварес добавя към автобиографията си много по-голямо постижение – успява да слее компанията с Fiat Chrysler, създавайки автомобилен гигант с 14 марки, повече от 6 милиона продадени автомобила годишно и почти 260 хил. служители.

Отчетът на групата, представен миналата седмица, потвърди, че финансовото състояние на Stellantis е много по-добро от тромавото ѝ корпоративно име. Благодарение на продажбите на пикапи и SUV модели в САЩ, които се предлагат на високи цени (средно нейните превозни средства на този пазар започват от 53 хил. долара), плюс спестяванията на разходите от сливането, групата генерира около 24 млрд. евро оперативна печалба през 2023 г., което се равнява на 12,8% коригиран оперативен марж. Това е значително над резултатите на Ford и GM, които постигнаха съответно 5,9% и 7,2% марж на оперативната печалба.

Анализаторът на Jefferies Филипе Хъчис нарича Таварес „най-успешният практик“ в автомобилната индустрия и описва Stellantis като „новата Toyota“ в скорошна бележка до клиенти – доста силен комплимент с оглед на ефективността и стратегическото мислене на японската компания.

Трудно е да си представим друг човек, участвал в управлението на някоя от марките на групата, освен Серджо Маркионе, който почина през 2018 г.

Техните силни страни обаче са различни – Маркионе, бивш счетоводител, успява да очарова капиталовите пазари, докато Таварес е експерт по индустриалните операции с непоколебимо внимание към детайла. Въпреки това спретнатият, изключително учтив фанатик на моторните спортове се оформя като изключително способен ръководител, който е едновременно приобщаващ към вземането на решения и взискателен към изпълнението.

На инвеститорите им трябваше известно време, за да оценят тези качества, като практиките за заплащане на Stellantis бяха отхвърлени от акционерите в необвързващо гласуване през 2022 г. Пазарната капитализация на групата от 76 млрд. евро надхвърля тази на Volkswagen AG и бизнесът генерира значителен свободен паричен поток, който се споделя от инвеститорите.

Stellantis връща 7,7 милиарда евро на акционерите чрез дивиденти и обратно изкупуване на акции, докато служителите се готвят да получат почти 2 млрд. евро под формата на променливо възнаграждение и дял от печалбата.

В наши дни Таварес понякога използва корпоративен самолет, вместо да лети с нискобюджетни авиокомпании, какъвто беше навикът му в Peugeot – може би разбираемо предвид глобалния отпечатък на Stellantis. Но поне част от старата пестеливост остава: въпреки че той също има право да вземе назаем самолета на компанията за лична употреба, той не се възползва от предимството.  

Компанията е изправена пред насрещни ветрове - особено от нормализирането на цените на превозните средства и нарастващите разходи за труд. Американските работници на Stellantis си извоюваха 25% увеличение на заплатите миналата година, след като лидерите на профсъюзите обърнаха внимание на рязкото нарастване на заплатите на главните изпълнителни директори по време на преговорите.

Въпреки това сравнително бавният старт при електрическите превозни средства се оказва предимство - докато първите концерни, които се ангажираха с това задвижване, бяха принудени да натиснат спирачките на своите планове на фона на големи загуби, Stellantis вече има убедителна гама и не забавя темпа на разширяването ѝ.

За щастие, групата не се насочва само към клиенти с милиони евро в банковите си сметки като Таварес. Миналата година марката Citroën представи електрически хечбек на цена от едва 23 300 евро. Точно такъв тип превозно средство е необходимо, за да държи китайската конкуренция на разстояние.

Въпреки вниманието, което анализатори и инвеститори обръщат на заплатата на Таварес, основният въпрос е какво ще се случи, когато 65-годишният португалец се пенсионира – договорът му беше удължен до април 2026 г. Ако той поддържа това ниво по отношение на финансовите резултати, акционерите може да се замислят дали не трябва да му плащат и повече, заключва Брайънт.