Решението на Великобритания да отложи забраната за продажба на нови автомобили, работещи с изкопаеми горива, може да повлияе слабо върху темпа на прехода към електрически превозни средства, въпреки че новината предизвика гнева на автомобилните производители, притеснени относно веригите на доставки и инвестиционна несигурност, пише Ройтерс.
Премиерът на Обединеното кралство Риши Сунак, който се очаква да се изправи пред трудни избори през 2024 г., заяви, че петгодишното забавяне на забраната за продажба на нови бензинови и дизелови коли, която първоначално беше определена за 2030 г., не е политическо и е свързано с идеята „да направим това, което е правилно за страната“.
След поляризиран дебат относно таксите за емисии от по-старите и по-замърсяващи превозни средства, Сунак посочи, че се стреми да помогне на онези, които са засегнати от кризата с разходите за живот и не могат да си позволят все още скъпите електромобили.
Индустриалните анализатори обаче посочват, че британският премиер преди всичко е подкопал инвестиционната сигурност, тъй като редица местни компании се борят да привлекат инвеститори към сравнително малък пазар, откъснат от Европейския съюз (ЕС) след Brexit.
Обявена за първи път през 2020 г., забраната за продажба на нови конвенционални автомобили беше представена от тогавашния премиер Борис Джонсън, с когото Сунак влезе по-късно в конфликт, като начин за установяване на британското лидерство в глобален мащаб при електрическите превозни средства. Сега целта на страната е изместена до 2035 г., изравнявайки се с плановете на ЕС.
„Трябваше да приемем целта за 2035 г. от първия ден, но тя се измести, защото се превърна в част от политически дебат“, изтъква Филип Нотхард, анализатор в консултантската фирма Cox Automotive. „Времето изпраща послание, че нещата могат да се променят отново, което затруднява компаниите да управляват своите инвестиционни стратегии“, допълва той.
В първоначалното предложение на правителството, съгласно мандата за превозни средства с нулеви емисии, където попада и целта за необходимия брой електромобили, който всяка компания трябва да продава, 80% от новите коли на британския пазар трябва да бъдат електрически до 2030 г., като продажбата на хибриди с ниски нива на емисии ще бъде разрешена до 2035 г.
Съгласно новия мандат, който правителството може да оповести публично още тази седмица, целта от 80% за дял на електромобилите до 2030 г., която трябва да остане – като другите 20% ще комбинират модели, работещи с изкопаеми горива и хибриди до 2035 г.
През 2022 г. във Великобритания са продадени около 1,6 млн. нови коли, само 2% от глобалните продажби, което означава, че страната има малко влияние върху общите данни за продажбите.
Международните производители на автомобили вече инвестират огромни суми в електрическите автомобили - отчасти защото е твърде скъпо да се произвеждат автомобили с двигател с вътрешно горене.
Липса на индустриална стратегия
Миналата седмица Volvo Cars заяви, че ще спре да произвежда дизелови модели в началото на 2024 г. като част от плановете си да премине изцяло към електрически коли до 2030 г. Групата Stellantis и американският концерн Ford също се ангажираха да преминат изцяло към електрическо задвижване в Европа до края на това десетилетие.
Резултатът ще бъде намален избор на модели, работещи с изкопаеми горива.
Адриан Кийн, главен изпълнителен директор на британската компания InstaVolt, която управлява 1250 зарядни устройства, очаква, че потребителите ще засилят фокуса върху електромобилите, тъй като цените на това задвижване продължават да падат. Така че плановете на InstaVolt за инсталиране на 10 000 зарядни устройства до 2030 г. остават непроменени.
„За нас работата продължава както обикновено“, споделя Кийн.
Но Анди Палмър, бивш главен изпълнителен директор на Aston Martin, тълкува забавянето като поредния знак, че правителството на Обединеното кралство няма дългосрочен план.
Палмър е председател на словашкия стартъп Inobat, който обмисля изграждането на завод за батерии във Великобритания но „фокусира вниманието си върху Испания в момента поради дългосрочната индустриална стратегия на страната и фокуса ѝ върху инвеститорите.
„Във Великобритания няма индустриална стратегия, няма намерение за индустриална стратегия и няма желание за индустриална стратегия“, подчертава Палмър.
Междувременно Великобритания е изправена пред задаващ се проблем с „правилата за произход“ около търговското споразумение с ЕС за Brexit, което може да означава налагане на 10% мита върху електромобилите между Великобритания и ЕС през 2024 г., сделка, за която ЕС не проявява голям интерес да промени.
„Забавянето на Обединеното кралство (забраната за продажба на коли с изкопаеми горива) не е добър знак от гледна точка на стабилността, но те се пренасочиха към регулациите на ЕС“, посочва Денис Шемул, директор на отдела за прогнозиране на европейските превозни средства в S&P Global Mobility. „Но последиците от правилата за произход са много по-непосредствени“, добавя той.