ЕС загуби търговска война с Китай преди 10 години и май не си взе поука от това

Съобщението на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен за разследването на китайските субсидии за електрически превозни средства върна горчивите спомени от конфронтацията между Брюксел и Пекин отпреди десетилетие.

Тогава сблъсъкът беше заради слънчевите панели и накрая Европейският съюз (ЕС) отстъпи, припомня Politico. Въпросът е дали ЕС може да спечели този път, или пак ще подвие опашка.

Според уж научените уроци ЕС иска този път да действа по-решително в битката, залозите за която са значително по-високи. Едно е да загубиш сравнително малката индустрия за соларни панели. Поражението в битката за зелената трансформация на жизненоважната за икономиката автомобилна индустрия трябва да бъде предотвратено на всяка цена.

Не става въпрос само за позицията на ЕК, но и за това колко вяра има човекът, който загуби противопоставянето преди повече от десетилетие: бившият търговски представител на ЕС Карел де Гухт.

Когато Де Гухт настоя за антидъмпингови и антисубсидийни мерки срещу Китай за подбиване на европейския пазар на слънчеви панели и телекомуникационно оборудване през 2012 и 2013 г., Пекин изправи страните от ЕС една срещу друга в игра на разделяй и владей.

„По онова време в Европейската комисия нямаше консенсус относно слънчевите панели“, казва Де Гухт в интервю за медията.

„Имаше голям натиск от страна на Китай върху държавите от ЕС, а те се страхуваха от отмъщение“, допълва той. „Когато бяхме готови да предприемем действия, почти не беше останало нищо от соларната индустрия в Европа. Мерките също не бяха достатъчно силни поради липсата на консенсус“, посочва той.

Около 18 държави от ЕС са посъветвали Карел Де Гухт да не налага мита на китайските соларни панели. Когато обаче се стигна дотам, ЕС първоначално наложи ниски мита в опит да спечели време с преговори. Това не проработи и само няколко месеца по-късно митата бяха повишени.

Оттогава времената се промениха, коментира Де Гухт, като описва по-критичните настроения в Европа към Китай през последните години. „Това е голямата разлика“, подчертава той.

След изявлението на Урсула фон дер Лайен официални лица и експерти изразиха сходни мнения по този въпрос: Комисията явно действа геополитически и ЕС вече не се надява, че търговските отношения с Китай ще проправят път към геополитическа хармония. Дрънченето на оръжия от страна на Китай към Тайван, пандемията и произтичащото от това прекъсване на глобалните индустриални вериги на доставки и войната на Русия в Украйна подхраниха опасенията, че ЕС е твърде икономически зависим от Китай и трябва да укрепи икономическата си сигурност.

„Поучихме се от миналото“, казва Мари-Пиер Ведрен, френски евродепутат от либералната група на президента на Франция Еманюел Макрон.

Фон дер Лайен спомена загубите на соларната индустрия в Европа в речта си за състоянието на Съюза миналата седмица. „Не сме забравили как нелоялните търговски практики на Китай се отразиха на нашата соларна индустрия“, каза тя пред Европейския парламент. „Много млади фирми бяха изтласкани от силно субсидирани китайски конкуренти“, посочи още тя.

Този път обаче се касае за нещо значително по-голямо: глобалните продажби на електрически превозни средства се очаква да нараснат с близо една трета само през 2023 г. до повече от 14 млн. единици на стойност около 560 млрд. долара.

„Реакцията от европейска страна идва по-бързо за електрическите превозни средства точно защото имаме прецедент със слънчевите панели и имаме работа със сектор, който играе много по-голяма роля в европейската икономика“, коментира Елвире Фабри, експерт по търговията в Института „Жак Делор“ в Париж.

Европейската автомобилна индустрия е в повратен момент. Вече може дори да е твърде късно, тъй като китайското господство на пазара на електрическите превозни средства се създава повече от десетилетие. Без развита собствена верига на доставки на критични суровини и батерии, които да заменят двигателите с вътрешно горене, щадящата климата индустриална политика на ЕС всъщност допринесе за конкурентното предимство на Китай в автомобилната индустрия.

„Има пълно пренареждане на ключова индустрия. Ако Европа не се събере, тя ще загуби водещата си роля в тази индустрия“, коментира Холгер Хестермайер, професор по право във Виенското училище за международни изследвания.

Съществува голям риск битката за електрическите автомобили да свърши като тази за соларните панели – доникъде за ЕС. Най-непосредственият риск е китайското отмъщение, което може да окаже политически натиск върху Европейската комисия чрез страните от ЕС.

Джон Кланси, независим консултант, който беше търговският говорител на Комисията по време на конфликта с панелите, припомня китайската тактика „разделяй и владей“. „Те преследваха всички по-чувствителни сектори в държавите от блока. В случая с Франция те преследваха селското стопанство и по-специално износа на висококачествено вино за Китай. И така, преди да се усетим, френската асоциация на винопроизводителите вече ни тропаше на вратата и настояваше да прекратим процедурата“, посочва той.

Такова отмъщение може да има и обратен ефект, какъвто беше случаят, когато Пекин блокира по-голямата част от търговията с Литва през 2021 г. заради задълбочаването на връзките на страната с Тайван. Страните от ЕС се обединиха в подкрепа на Литва, което смекчи спора между Давид и Голиат.

Според Фабри не става въпрос само за научаване на уроци от слънчевите панели, но и за по-уверен Европейски съюз. „На финала на мандата сме на една Комисия, която е по-настоятелна и готова да се бори точно защото научихме уроците от проблема със слънчевите панели – че това ще доведе до по-голяма зависимост“, коментира експертът.

Вторият риск е времето. Антисубсидийните разследвания обикновено отнемат една година, което означава, че следващата Комисия ще реши дали да започне пълномащабна търговска война с Китай.

Тази политическа несигурност дава на Китай повече влияние, смята Кланси. „Много е странно президент на Европейската комисия да обяви такава масивна търговска мярка към края на своя мандат. Във всяко търговско действие трябва да бъдете възприемани като способни да го следвате“, посочва той.

Поради времето, твърди Де Гухт, Комисията е трябвало да избере различна процедура. „Разбира се, че има субсидии. Но свързването на тези субсидии с настоящата слаба позиция на Европа на този пазар е много по-трудно. На всичкото отгоре самият ЕС също силно субсидира индустрията“, посочва Де Гухт.

Според бившия белгийски комисар по търговията едно разследване на защитните мерки е можело да доведе до по-лесен и по-бърз резултат. Това също би намалило шансовете за отмъщение, тъй като Китай нямаше да бъде директно обвиняван, а щеше да се установи внезапното нарастване на китайския пазарен дял на европейския пазар на електрически автомобили.

Предпазно разследване също би принудило ЕС да предприеме действия, коментира Де Гухт. „Нека бъдем ясни: ситуацията, пред която сме изправени сега, е отчасти отговорност на Европа. ЕС не видя достатъчно бързо какъв е рискът за пазара на електрически превозни средства и сега трябва да навакса“, заключава той.